XVI. Мъчно е да се познае що мисли за себе си Иезус. Той казва: „Духът на Бога и духът на човека - са едно. Два духа няма. Много духове бълнуват само бездушните. Един е духът на всички хора. И той е едно с духа на Бога. Богът живее в човека, духът на човека живее в Бога: онзи, който се е въздигнал до духа, живее ведно с Бога. Той е син на Бога." Друг път рече: „Аз и моят баща сме едно. И вие сте едно с мене. И с Бога сте едно. Ала още не живеете духом, та го не знаете. Вие не живеете още в Бога и аз не живея още във вас." На някои от своите апостоли казал еднаж: „Вие сте в мене. И аз - във вас. Вие сте едно. И аз съм с вас едно. Да убиеха мене, биха и вас убили. Ала духът се не убива. За духа не е измислен още кръст. Те могат да убият само плътта." Когато чух, че казал тези думи, спомних си учението на Филона от Александрия, който мълвеше, че с чистота на душата и с вътрешна бран мо-же да се стигне общуване с Бога. Без съмнение Иезус говори за върховните стъпала на изстъплението, които проповядва и философията на Персия като прицел на човешкия път.
XVII. Аз не деля, благороден Мурена, суеверното поклонение на галилейците. Ясно е, че Иезус е човек. В това златно изваяние съзирам тук-таме пукнатини, пълни с прах от земята, която тъпчем всички. Понякога и нему не са чужди горчивите съмнения на душата: той често мисли, че неговият Бог го е напуснал. Много мисли, изказани преди време от него, сега му звучат като лъжа или като непълна истина, та той ги; поправя. Понякога в душата му нахлува дълбока скръб и той губи вяра. Човешкото силно говори в него и аз знам случаи, когато Иезус е напускал градовете, дете са го търсили стражите на Xepoдeca, за да се укрие в пещерите на дивата пустиня. С него вървят зелоти наричани от някои кананети; те носят ножове; гово рят, че били негови телопазители. Еднаж той напусна Иерузалем, та избяга в Ефрон от враговете си; а този град лежи срещу долината на Иорданес, на час и половина далек oт Бетел - последното място, дето има ромски войници. В сухите канари на Ефрон не би го търсил никакъв страж. Иезус е самолюбив. Той не допуска да му противоречат, нито да спорят с него. В неговите думи звучат люти хули срещу законници, фарисеи, садукей и книжници. Той обрича на клетва цели градове, като Хоразин, Бетсаида, Магдала и Назарет, защото не са повярвали в него. Порицава властници, знатни, рабини. Но към повярвалите в него е благ и от сърце ги обича. Той е нежен и усетлив, лесно се вълнува, не се смее никога, обича отхвърлените, гонените, робите, добродушните, унизените. Неговите скръбни слова разплакаха веднъж целия народ пред одъра на едно умиращо момче, син на бедна вдовица. Друг път спря ръцете на побесняла тълпа, дигнала камъни, за да убие една блудница. Иезус буди в сърцата на свои и чужди жал към ранени, прокажени, слепи, глухи или сгрешили. Той се вечно скита и не може ни един дом да нарече свой. Еднаж казваше: „Лисиците имат свои дупки, птиците - гнезда200. Но синът на Бога няма де да си подслони главата." Ала той се не плаши да сподели кървавата участ на Иуда Голонита или Матиас Маргалота. И често, уморен от вълнения и разбит от вътрешни бури, пада в дъното на рибарската лодка - и дълбоко заспива.
XVIII. Нравственото учение на Иезуса е късо и нагледно. Той проповядва самопреодоляване. Човек трябва да превъзмогне себе си, за да открие на своята душа път към духа. Това той нарича друм към Царството на Бога. Чух го да говори на трима от учениците - най-зрели между многото: „Страстта и пожеланието крият сила в себе си. Не се ли сеща всеки отслабнал, след като е нахранил своята страст? То е от това, че я храни със себе си - и й дава своята сила. Затова отбягвайте с мисъл нахлуващата страст - и тогава ще грабнете силата й!" Това учение за самопреодоляването е ново. И елеатите201 знаеха покоряване на страстта с воля. Но галилеецът проповядва борба със себе си за мощ и влияние над света. Той говори: „Светът се покорява на силния, защото във волята на силния няма синор между човека и Бога. И хората падат пред силния. Един се покорява на погледа му, друг - на мисълта му, трети - на допирането му. Един пада под властта на думата му, друг - на желанието му трети - на въздишката му, четвърти - на песента му." Запита го тогава Йоханес, син на Зебадиас: „Но защо, учителю, по земята срещаме толкова малко силни?" Иезус рече: „Грехът е покорил човешката воля. Може ли роб да повелява? И аз самин, ужасен от гледката на човешкия грях, разбих всички пророчества, както друг преди мене разби своите скрижали, като видя човека коленичил пред измамен излитък злато."