XIX. Обноските на човека към другите в проповедта на Иезуса се определят от върховен стремеж Прицел на волята трябва да бъде пълното освобожда ване на човека. Волята трябва да води душата към волност. Всичко, що има човек като плод на вътрешен опит, трябва да бъде раздадено на другите: инак не е достъпен духовен растеж. Затова галилеецът уподобява царството на Бога на многоценен бисер: човек продава всичко, що има, за да го купи. С цената на всичко що има, човек трябва да си купи духовната волност. „А и тогава пак ще остане с печалба" - казва Иезус Той сравнява още царството на волността, което е за него царство на Бога, с нива, дето наемникът работник изравя имане. Той не казва никому нищо, а продава всичко свое, та купува нивата.
XX. Иезус проповядва учение за бъдещия град. Неговата проповед е нравствена присъда над вселената. Той кара всекиго да осъди себе си и да стане друг. И в такива мигове речта му кипи от страст: той сякаш вижда пред себе си преродените хора и светлата картина на бъдещия град зашеметява ума му. Тогава той се увлича и словата му кипят от пророчества и пламенни загадки. Цял свят - такъв, какъвто е сега - изглежда жалък, сравни ли се с бъдещия град. Иезус предрича горчива орис дори на най-бляскавите сгради, дигнати от човешка ръка, защото ги смята за притча на онова, що е осъдено на смърт. Иерузалем и окрайнините му са украсени с величествени здания, зидани от Херодес Магнуса202. Там се виждат високи постройки от мрамор, кедрово дърво и цветни камъни. Издигат се великолепни гробници, прилични донякъде на ионийски храмове, украсени било с медни изваяния на хора и животни, било с цветни и палмови венци от базалт и червен камък. А край града блестят цели гробни дворци, изсечени в скалите и украсени с черни статуи на скръбта; те напомнят някогашните скалисти склепове на финикийците. Ала Иезус каза веднъж за тези сгради: „Виждате ли тази багра гордост на човешката ръка и този златен венец на човешкото умение? Истина, истина ви казвам: камък на камък не ще остане от тях!" Той искаше да каже, мисля аз, че бъдещият град ще ги затъмни с несравнимата си гиздост.
XXI. Когато живее в Иерузалем, Иезус проповядва в притвора и дворовете на храма, по сградите на града или в окрайнините. Вечер напуща с учениците си Свещения град, да си почине в долината на река Цедрон. Наблизо до града се намира голяма овощна градина, по име Гетсемани (хебреите я зоват Гатхамена). Там растат маслини и стопаните на градината, ученици на галилееца, живеят с продажба на елей. В тази градина се сбират от празник на празник жителите на околните села, срещат се с иерузалемците и се веселят. Там Иезус води своите ученици, та проповядва на сбраните. Край Иерузалем е сухо, каменливо и безводно. Зеленее се само Елеонската планина, изпълнена с маслини, палми, смокини и зелени храсти. Сред широка зелена котловина растат два високи кедъра, по чиито просторни клони живеят ята гълъби. Под кедрите се тълпи надвечер народ, излязъл по гората. Там проповядва често Иезус. Хората са навикнали да слушат след дневните грижи проповедта му, та се трупат под кедрите да берат поука. А на час и половина от Иерузалем стои село Бетания (наричано от хебреите Бетама), дето са построени летните къщи на всички знатни граждани. Там живее в разкошен мраморен дом един хебреин, някогашен търговец, Елиазер, син Caмуелов203, богат и учен човек. Той има сестри, Марта и Мария. Спохождат го сановници на Херодеса, рабини, учени фарисеи, ромяни, философи, знатни жени. Виждал съм няколко пъти в този дом Иезуса. Там го чакат с нетърпение, слушат го с дълбоко внимание и го гледат с почит. Между тях той говори възвишени неща, които тълпите не биха разумели.
XXII. Преди време Иезус изпрати своите дванадесет апостоли да проповядват по разни места на Палестина. След месеци те се върнаха при него. В онова, което му съобщиха, нямаше много за радване. Изглежда, че хората обичат него, а учениците му не слушат. Та и малцина от тези дванадесет умеят да говорят, малцина знаят добре учението на своя рабин, малцина са надарени да излагат своята мисъл в притчи и пророчества. Хората ги не посрещали добре и се подсмивали на всяка тяхна дума. Особено ги хулили в иудейските градове и села. Не ги допускали в синагогите, гаврели се с тях, садукеите ги гледали с презрение като отстъпници от всяка вяра. Наричали ги приятели на блудниците и съдружници на митарите. В Иерузалем стигна за това мълва. Духовните началници на хебрете, които не обичат отдавна галилееца, обрекоха на позор всеки, който го последва. За иудеите това е строга мярка. Когото отлъчи синедриумът от обществото на верните, той няма достъп в никоя среда и трябва да дружи само с подобни на себе си, с митари, с волноотпуснати роби, с отлъчени. При това имотите му се отнемат в полза на храма. Това принуди мнозина да се дръпнат настрана. От Иезуса се отрекоха повечето богати хора, които по-рано го следваха или слушаха. Някои мъже от синедриума, подозирани като тайни ученици на Иезуса, престанаха да се срещат с него и с учениците му. Верни му останаха само бедните, разкаяните, митарите, ранните му ученици и неколцина знатни с по-свободен ум. Казват, че тази мярка е внушена на първожреца Иозефа, син Каифасов, от една жена, по име Мария, родена в Магдала. Хебреите я наричат Мария от Мигдол.