XXVI.Защо хората на Каифаса мразят Иезуса? При всеки нов кипеж на вярата в душата на иудеите се мощно пробужда заспалият стремеж към гражданска независимост. С възторжените си речи и пророчески проповеди всеки нов рабин повлича най-здравото от Израеля и след него тълпите разнасят сбоя страшен вик за свобода: „Да живее царят Израелъов! Хосана на Давидовия потомец!" А от Иезуса те се още повече боят, защото цял народ очаква царството на Месия като освобождаване най-напред от гражданско робство и въздигане на израелски самостоен престол. Иезус самин не желае светска власт и дръзко бичува надеждите на Израеля да види свобода от ръката на Месия. И всяко силно движение след Иезуса може да се долови от ромската власт като зов за гражданска волност, а несдръжната кръв на хебреите може да стигне всеки миг до опасен кипеж. Знае се добре, че веднъж, когато Иезус проповядвал в пределите на Идумея, народът с викове на тържество го прогласил за свой цар и всички тръгнали към близкия град с условния метежен вик: „Благословен царят Израелъов, който иде в името на Елохима! Хосана на Давидовия син!" Иезус навреме успял да се скрие, додето охладее народният възторг, но мълвата за опасния опит стигнала до Херодеса и разтревожила легионерите. Каифас, който се мъчи пред Пилатуса да укрива всяка сянка на метеж, вижда само един изход: да откъсне народа от Иезуса, защото крайна последица на тези народни движения би било усилването на ромската строгост. А това би довело до последната мярка, която плаши Каифаса и неговите хора: цезарят ще заповяда на прокуратора да ограничи хебреите в делата на вярата им, да натрапи със сила ромски стражи в самия храм, да унищожи първожреческия сан и да свърже ръцете на жреци, синедриум и левити. А всички облаги, почести и богатства на Каифасовите хора изхождат от храма и от духовната власт.
XXVII. Еднаж, когато Иезус проповядваше в пред-дверието на храма, до него доближиха мъже херодиани от последователите на Иозефа, син Каифасов, та му лукаво казаха: „Учителю, знаем, че казваш винаги право, без да се боиш от някого и без да се мъчиш да угодиш някому. Ти си правдолюбец и слушаш само Бога. Кажи ни сега трябва ли да плащаме цезару данък! Едни ни учат да плащаме данък, защото робството било от Бога наказание за наши грехове. Други говорят, че трябва да отхвърлим всяко робство, защото плащането дан било кумиропоклонство. Не знаем що да правим." Иезус ги изгледа и разбра, че му готвят стъпица. То се случи, след като синедриумът бе заповядал да отчуждят имота на Иезусовите последователи. Херо- дианите се силеха да обвинят Иезуса пред прокуратора в граждански метеж. Галилеецът разбра това. Но думите му не издадоха уплаха. Той каза на питащите го: „Дайте ми монета, с която плащате дан цезару!" И те му поднесоха сребърен динарий, на който стоеше изсечен образът на Клаудиус Тибериуса. Иезус го погледна, па запита: „Чий образ виждате?" Те отвърнаха: „Виждаме образа на цезаря." Иезус им каза тогава: „Едно време давахте Богу своите монети, защото бяхте роби на Бога, а който е Божи роб, той е син Божи: у Бога няма роби, а синове. Затова нему давахте всичко, защото бе негово; и сами вие бяхте негови. Сега човек раздели на две властта и вие му се покорихте. Яви се човешко, което държи в ръцете си цезарят, а Божеското се отпрати в небесата. Ако сте приели да робувате на човек, поне помнете, че някога сте били деца Божи. Затова - давайте цезару цезаровото, а Богу - Божото!"
XXVIII. Не може да се отрече, Мурена, че отговорът на Иезуса не съдържаше нито обида за Рома, нито метежна замисъл. Но думите на галилееца са били предадени на прокуратора като слова на бунтовник. И така са били тълкувани всички проповеди на Иезуса. Той каза веднъж: „Когато смоковниците се покрият с пресни клони и млади листа, вие разбирате, че иде лято. Ето, синове на Иакоба: нивата се жълтее, пшеницата е узряла, класовете са се навели. Дигнете очи, та погледнете света! Не е ли време за жътва?" След малко им рече отново: „И себе си погледнете, синове на Абрахама: не презряха ли вашите ветхи доблести, не пожълтя ли вашата остаряла мъдрост? Вие сте жалки роби: робувате и на днешно, и на вчерашно, и на от- колешно. Не е ли време да подирите волност и да сломите игото си? Не копнее ли вашата сънлива душа за ширина и ведрост и свободен полет?" Тъй им рече той, Мурена, но те претълкуваха пред прокуратора и тези негови думи като зов към бунт. А той само хулеше тяхното душевно късогледство.