XXIX. Духовната власт на иудеите се намира в ръцете на върховното съдилище от седемдесет старци, наречено синедриум. Вожд на седемдесетте е първожрецът. Синедриумът се събира на съвет в една кръгла стая; едната й половина се издава вън от храма и носи висок полукръгъл покрив, а другата половина заема част от вътрешния двор на храма; Във втората половина заседава съветът на седемдесеттех. Вдън стаята стои на престол първожрецът, отдясно - първият съветник, наричан хабетден, отляво - вторият, наричан хахамен. От двете им страни пък се нареждат останалите старци. Повечето от тях са жреци, левити и законници. Има и занаятчии. Свикан от Иозефа, син Каифасов, синедриумът се събрал, за да реши участта на Иезуса. Никодемос Законник, Иозеф от Apиматея210 и други двама последователи на галилееца се опитали да защитят своя учител, но противниците на Иезуса ги дръзко заплашили, че ще им отнемат имота и ще ги отстранят от върховното съдилище, ако подкрепят нечестивото учение на един бунтовник, явен враг не само на цезаря, а и на закона, вярата и храма. Останалите са пили много пъти в дома на прокуратора фалернско вино в златни чаши, яли са стафиди с мед, раци с оцет и радика, дроздове с ориз и кълцани орехи, услаждали са езика си с лукрински риби, готвени с бадеми и печен банан. А хората на Ханана, син Сетов, са малцина и гласът им се е изгубил отначало сред дръзките викове на подкупниците. Та безполезно е било да настояват. Преди време Ханановите мъже, поддържани от Вителиуса, се оплакали в Рома, че Понтиус Пилатус нарушава техните закони, като дава първожречески престоли на подкупени безверници и не- законно отнема в съгласие със синедриума имотите на омразни нему хебреи. Жалбата стигна до Сейана и там заглъхна без отговор.
XXX. Разчу се, че Иозеф, син Каифасов, предложил в събранието на синедриума Иезус да бъде заловен и изправен на съд. Иезусовите последователи отказали да гласуват. Останалите напуснали храма с думите: „По-добре е да умре един човек, вместо да погине цял народ." Те са садукеи. А садукеите издават люти присъди.
XXXL. Това стана през идите на Марса - време, което отговаря на хебрейския низан, пръв месец от свещената година, два деня след новолунието. Чух, че Иезус напуснал с учениците си същата вечер Иерузалем. Някои казват, че отишъл в града Ефрон, шест часа далек от свещения град. Други го търсят в Тирус, а трети - в Цезарея Филипика. Заповед за залавяне е вече дадена на Мунапиус Планкуса, началник на градската охрана. В негова помощ се даде, ако се случи народен смут, спомагателната кохорта на Децимуса Брутус. Досега Иезусовата следа не е намерена. Може би той се крие в непристъпните места на Галилея. Някои го чули да говори напоследък на учениците си: „Не е дошъл още часът ми." Едни тълкували думите му: „Не е настъпило време дa ме предадат на смърт." А други: „Не е дошло време още да поведа бран срещу Рома и да обновя престола на своите предходници." Хората от синедриума очакват Иезуса в Иерузалем най-късно за големите празници на Пасхата. Разпоредено е да го заловят, щом влезе в града.
XXXII. Не вярвам, знатен Мурена, да го убият. Понтиус Пилатус е жесток. Но той не ще дръзне да предаде на смърт човека, чиято вражда с ромската власт не би могла да се докаже. Страх ме е от друго. Жестоките предания на хебреите дават право на синедриума да лапидира всекиго, обвинен в отстъпничество от вярата. Иезуса обвиняват в богохулство. A eдна от техните свещени книги - „Левит" - пише: „Който похули името на Елохима211, да бъде наказан със смърт: да бъде убит с камъни от целия народ - бил той син на Израеля, бил чужденец. Нека умре, защото е похулил името на Бога!" Синедриумът може да дръзне, ако се не бои от народа, да доведе уловения от стражите галилеец в храма и да го запита с клетва поддържа ли своето учение, отхвърлящо външния култ, храмовата служба, жъртвите и писания закон. Иезус, не се съмнявам, ще повтори това, което е говорил винаги. Тогава съдбата му ще се реши. Синедриумът ще го убие с камъни.