Но - Бог ли бе това - Иешу не знаеше. И не питаше никого. В душата му трепереше сладостна вяра, че знае Бога - и той мислеше, че тъй го знае всеки. Та чудно му се виждаше, че дърводелецът с ленив шъпот чете молитвата на обед и вечеря. И не разбираше защо майка му казва, че не е видяла Бога и че - който види Бога, ще умре. Защото Иешу виждаше Бога - не като външен образ, но като сладък и тръпен сън, когато вън от нас няма нищо, ала ние все пак виждаме, чуваме - и помним това, което виждаме и чуваме.
И така в душата на самотното момче се роди като жива утеха - че с него може всичко да стане, ала Бог не ще го напусне, както не напуска никого от хората. Та сред горестта на своя малък живот Иешу крепеше в душата си тази радост - и неговата отпаднала мисъл замираше там - в светлото кътче на душата, дето се явява Бог като безкрайна бяла светлина.
XIII
А в полумрачната горница, дето утрото чупеше лъчи през отвора на покрива, сновеше цял ден едрият замислен образ на Иосефа дърводелеца.
Облечен в ленена туника, с гъжва на глава, Иосеф въртеше чука, теслата и длетото. И при всяко движение на сечивата глухата стая се пълнеше с тъп шум и от дървения стан се сипеха стърготини, талаш и парчета дъски, сгърчени и прорязани от сечивата.
Иосеф правеше на хората от градеца колела, стълби, маси, ковчези; работеше по поръка врати, решета, яреми. И понеже в Назарет нямаше друг дърводелец, Иосеф имаше много работа.
А Иакоб, Иехуда и младият Иосеф помагаха на баща си. Когато поотрасна, Иешу трябваше да помага тем. Та още в ранните юношески дни чукът и длетото разраниха неговите слаби ръце. Но от ден на ден мишците му крепнеха - и вечер, капнал от умора, той заспиваше здрав и дълбок сън. Легнал на протритата рогозка, той усещаше жилите си пълни с прясна кръв, а мисълта му летеше мерно и спокойно - и в душата му ставаше тихо, плавно и весело. Той сещаше как расте и крепне. И полека-лека, унесен цял ден в работа,той се сближи донякъде с баща и братя: те го вече рядко гледаха изкриво - и вечер, когато дърводелецът наливаше на момчетата по чаша шехар, в погледа му нямаше онази зла мъгла, която Иешу бе често виждал и от която се боеше.
През деня се показваше на вратата космато лице на съсед, подаваше шъпа дребни пари, вземаше си поръчаното и мълчаливо си отиваше. Защото дърводелецът не обичаше да разговаря. А край големия дървен стан сновяха синовете на майстора, дълбаеха и сечеха дърво, остреха сечивата и с дървен ъгъл мереха отрязаните дъски, бележеха с въглен чъртите и режеха с трион отбелязаното парче.
А три деня в седмицата Иешу отиваше в синагогата да се учи. Тези три деня бяха за него тържество - и той ги чакаше с радост. В синагогата той учеше тайните на писмото и числата. Неговият поглед с почит допираше едрите и тежки свитъци от папирус, изпълнени с черна и синя боя. И той мислеше, че там се тули страшната тайна, що тревожеше дълги дни неговата мисъл - и там стои като ясна истина онова, което за него бе само мрежа от въпроси.
Старият коен се гордееше с ученика си, защото Иешу лесно схващаше сплитането на буквите в свещения език, учеше прилежно титлите и знаковете, запомняше бързо и точно звъна на тъмните криволици. И празник бе за него всеки ден, посветен на книгата и свещените стихове.
Коенът, разумен старец, го забеляза скоро между децата на градеца, та го отдели да му разяснява трудните стихове от Закон и Пророци.
И от него Иешу научи пръв път за едрата надежда на Избрания народ - дълго чакания Мешиах. Защото един от четиримата големи пророци бе писал към Бене Израел:
„Не ще пресекне в коляното на Иехуда царска кръв35, нито ще престане утробата на племето да ражда вожди, доде дойде Обещаният в гръм: а Той е ожиданието на вси народи!“
И вси пророчески свитъци бяха препълнени с надежда, че Мешиах ще дойде.
Цели векове народът бе пълнил душата си с тази надежда.
...И в трепета на коеновия глас юношата долавяше, че тази надежда е живецът на цял народ. Иешу го виждаше като вожд, слязъл от небесните чертози, за да разруши всяка земна власт и да смени с правда лъжата на всеки жезъл. Та идеше край на дълга робия и този край бе начатък на Ново царство, което ще дигне на престол изново Давидовата кръв36.