XXXIII. По преданието пръв трябва да хвърли камък върху виновника главният свидетел. Камъкът cе хвърля върху главата на осъдения, за да бъде убит отеднаж. Ако не е било справедливо обвинението, Бог ще накаже главния свидетел като убиец. След него хвърлят камъни всички останали. Свещената книга „Второзаконие" заповядва трупът на виновника да бъде изложен цял ден, за да го гледа народът и да се назидава страх от Бога. Това наказание се отличава с жестокост. Ала най-лошо е, че обвинението не е всякога справедливо: може да бъде лапидиран и невинен, понеже самите съдии са негови обвинители, свидетели и палачи.
XXXIV. През тези дни в събранието на синедриума се дигнала буря. Иозеф, син Каифасов, прочел на сбраните онези места от Мозесовия закон, в който се говори за лапидиране на богохулниците, изложил вината наИезуса пред Бога и закона, а най-после настоял - когато Иезус бъде заловен, да го доведат пред синедриума и да го лапидират. Мъжете на Ханана, син Сетов, се възправили тогава и запитали: „А кой ще бъде главният свидетел - и кой ще понесе пред Бога грях за убийството на този праведник? Видяхте ли грях в него? На грях ли ви учеше той? Към престъпление ли ви зовеше неговата проповед? Кажете, кой от вас ще хвърли пръв камък върху главата му?" И тогава между хората на синедриума се явило разцепване: мнозина от приятелите на първожреца се отрекли да гласуват смъртта на Иезуса. Цялото съдилище се смутило и всички разбрали, че не съдят обикновен престъпник и богохулец. Изправил се Иозеф, син Каифасов, и казал: „Не отхвърли ли той закона и наредбите на преданието? Не намери ли словото му лишни заповедите, завещани от нашия пръв законник? Та кой от вас не би желал да бъде свидетел срещу него? Не е ли чул всеки неговата нечестива проповед?" Ала и след тези думи никой се не възправил да каже, че е съгласен да свидетелства и да хвърли пръв камък. Първожрецът запитал своите защо се колебаят. Някои погледнали надолу, без да отговарят. А други казали: „За Пасхата ще се сбере многохиляден народ в града. Повечето са хора от Галилея, Самария и Декаполис. Те се не боят от нас, защото никой не би посмял да им отнеме имота. Те не са ни подсъдни: живеят в далечни области, недостъпни на властта ни. Нима мислиш, че този народ ще допусне да убием неговия пророк? И ако бихме го убили, не ще ли се дигнат хиляди ръце срещу нас? Камъни не ще им стигнат..." Тогава дори малцината, останали верни на първожреца, се сепнали в уплаха и отрекли да гласуват лапидирането на галилееца.
XXXV. Чух еднаж Иезуса да казва: „Дълбока притча е светът, ала не сме свикнали да мислим в притчи и да търсим поука. Бисер е виждал всеки, а никой не знае що е бисерът." Запитаха го тогава неговите: „Що е бисерът, учителю?" А той отвърна: „Бисерът е плач на морето и скромност на душата. Той е лъч от две бездни: от бездната на морето и от бездната на душата." Спомням си тези думи, Мурена, като завършвам своя къс разказ за Иезуса от Назарет. И сега ми остава да добавя само един ред, достоен за сетния полубог: „Урна със сълзи бе неговата проповед: той оплака света, който умира."
IV
В онова Време Иешу бар Иосеф пътуваше с учениците си по крайнините на Пелешет. И стигнаха до града Cop (което значи Скала). Ромяните наричаха този град Тирус. В Cop живееха хора горделиви, сластни и суетни. Те бяха богати и минаваха живот в разкош, разтление и неестествени наслади. Когато учителят влезе в града, народът чу, че е дошъл пророк от Назарет, и излезе да го види. Та около Иешу се натрупа голяма тълпа и всички чакаха да чуят проповедта на прославения рабин.
А Иешу бар Иосеф начена да поучава народа с тези думи:
„Зло чух за вас - и дойдох да видя душите ви, братя. За мнозина светът говори зло, ала малко ли очи гледат зле и малко ли уши зле слушат? Кога чуя някого да говори зло за другиго, надникна ли в душата му, намирам половината зло там. А понякога там лежи цялото a зло. Понякога пък и злото, що е казал за другия, е само песъчинка от злото, що пълни душата му. Истина, истина ви казвам - не излиза зло от добър. И каже ли му някой зло за ближния, той кротко казва: „Чакай първом да видя злото в своята душа! Ближният ми има очи: той сам ще съзре злото в себе си!" Тъй казва добрият, защото да си добър, значи да си зъл към себе си. Ала колцина са зли към себе си?
Пророците наричаха града ви Дъщеря Сидонска, царете го зовяха Дар на морето, чужденците го именуваха Алмазна Твърдиня, а вие сте го нарекли Място на позор: ето, братя, де лежи позорът ви! Слънцето по три пъти огрява пировете на греха ви, дето се разлива библоско, сафетско и кориандрово вино. Ала защо забравяте да викате на пир душата си, та я оставяте да мръзне и гладува, да се топи от жад и да се лута в мрак? Вие мажете със стакти и смирна главите си, ала вашата помисъл не разлива благовоние на сторакс и думите ви не разнасят мирис на чистота. Докога ще се лутате?