Чуйте бъдната съдба на вашия град! Ще погасне славата на Cop, както помръкна сиянието на Содом и Гомора. Там, дето се опъва над покривите ви пъстър велариум, ще летят зловещи гарвани и кълвуните им ще дирят месо на блудници. Край високите загради от мед ще се лутат прокажени - да търсят подслон от буря и дъжд. И вашите лозя, ниви, градини и дъбрави ще посърнат, та времето ще ги заличи, а на мястото им сивата земя ще изпъне грапави ребра. По вашите полета, посеяни с кунгут, ще се разлее кръв. Не ви ли мирише вече на кръв и кървава мъст? Не ви ли плаши злокобна орис? Докога ще се лутате?
Чуйте бъдната съдба на своя град! Пурпурната симара, що задипля тялото на блудницата от рамене дo сандали, за да показва на разпаления поглед сластната тайна на нейните чарове, не ще избегне пламъка на жестока мъст. Черната гъста коса, що пада на тежки къдри по гръдта, осеяна с огърлични алмази, ще пламне тъй, както пламти кръв по злодейски нож. Пепел ще станат вашите мраморни тремове и кедрови чертози, защото грехът ще разяде мрамора и дървото, както разяжда алмазите на душата ви. Кой ще ви спаси от смърт? Не се ли буди в душата ви жал към забравеното добро? Докога ще се лутате? Чуйте бъдната съдба на своя град! Вашият поглед пилее мъгла подир стъпки на млада мома, облечена в прозрачна туника и в пеплум, стегнат с чепрази от рубин. Земята роди хубостта, за да пръсне в душите повече лъчи. А вие каляте чистите черти на слънчева хубост, като пълните с мъгла на грях своя поглед. И видите ли сините подвръзки на тежка моминска коса, бълнувате неестествени милувки. Не викате ли душата си към смърт? Не обричате ли себе си на чемерна гибел? Кой ще ви сепне в деня на върховна мъст от огнения сън на терзанието? Кой ще ви разбуди от тежката мора на безкрайна мъка? Докога ще се лутате?
Чуйте бъдната съдба на своя град! Гъвкавата линия на жената е образ на молитва, а вие я правите образ на съблазън: не ще ли ви накаже Онзи, Който е осветил молитвата? Тъмният поглед на женски очи е образ на тайна, а вие го правите образ на изкушение: не ще ли ви убие Онзи, Който е осветил тайната? Играта на прясна моминска снага е образ на съзвучие, а вие я направихте образ на похот: не ще ли ви умъртви Онзи, Който е осветил съзвучието? Вие следите с прехласнати очи леките и пъргави движения на женско тяло, за да храните душата си с грешни блянове: не ще ли ви предаде на пламък Онзи, Който е създал жена, движение и блян? По стръмни сипеи се плъзга стъпкатa ви. И сластен мрак забуля вашите пътища. Докога ще се лутате?
Чуйте бъдната съдба на своя град! Ще угасне навеки пъстрата слава на Cop. Ще посърне лицето на разтленния град като образ на разпътница, сбръчкана в старини и всуе зовяща погледа на небрежни минувачи. И бедни рибари ще сушат мрежи по окълцаните стълпове на неговите разсипни. Там, дето е гърмяла славата на знатни мъже и чаровни жени ще плъзнат гладни гущери и жълтооки змии. Пясък ще стане онова, що е било бисер. И това, що е било хубост, ще се обърне в сива пепел. Казах ви бъдната орис на този тъмен град. Видяхте що крие небето: не е ли време да видите що крие земята? Небето крие за вас прокоба, а земята - зловещ гроб. Докога ще се лутате?"
Като каза тези думи, мнозина от слушащите се разплакаха и разкаяние разтърси много души. И мнозина наведоха очи надолу, сякаш се бояха да не прочете учителят в погледа им техния позор.
Тогава Иешу бар Иосеф начена да им говори за Царството небесно и за тайните му.
И така им рече:
„Виждам много умници между вас и много зналци съглежда окото ми. С жаден ум сте черпили бездната на всяка мъдрост, но не ми се вижда ни една душа утолена. Дори да имахте мъдростта Хетанова и премъдростта Шаломова, пак не бихте влезли в Царството. Защото пред Бога се не тълмят загадки и не разбулят притчи: душа с душа говори там. А не виждам сред вас никой да знае говора на душата. Защото никой не е говорил със себе си. А който не е говорил със себе си, би ли смогнал да говори с Бога? Още много трябва да се учите, мои клети братя!
Кога някой открие в канари заровено имане, доста е да каже: „Ефата" (което значи „Отвори се") - и канарите ще се разтворят, за да дадат на човека скритото. Ала има друга дума, която не знае всеки. Кога видите лице, обляно в сълзи - ръце, вкочанели от скръб, душа, раздрана от горест - знаете ли коя дума трябва да се каже, за да влеете мир в тази страдна душа, да стоплите с кротост тези сгърчени ръце и да изсушите с обич сълзите по това измъчено лице? Не виждам сред вас никой да знае тази дума. Защото никой не е страдал заедно с другия. А който не е вземал на душата си людско страдание, може ли да теши страдалци? Още много трябва да се учите, мои клети братя!