На що да уподобя мъжа на греха? На камилска птица е подобен мъжът на греха. Душата му е мъртвило, дето се обаждат само диви пориви, низки страсти и менливи зложелания. Камилската птица живее в пустинята, дето се чува само луд рев на онагри, гладен писък на чакали и глух съсък на змии. Та в що се отличава от камилска птица човекът на греха? Камилската птица яде червеи, голи охлюви и мухи; погледът й понякога намира билки, посърнали, преди още да порастат. Питам ви: с що се храни душата на грешника? Не умира ли чарът на насладата още при първо вкусване? Не оставя ли всеки грях в душата горчивина и осадъци от разкаяние? Не улита ли водата на греха още в шъпата, преди да се поднесе до бърните? Още много трябва да се учите, мои клети братя!
А на що бихте оприличили човека, покорил себе си? На кедър прилича себевластникът. Както смолата на кедровата кора е мека, тъй е кротко и пълно с обич сърцето му. Както кедровото дърво разнася край себе си благовония на скъп балзам, тъй душата на себевластника пръска вълшебство, покоряващо вси сърца. Наистина, кой не е роб на оногова, що е властник на себе си? И още: както кедровото дърво е сбито и твърдо, не го ядат червеи и не гние, тъй е упорит и недостъпен за врагове себевластникът; и неговата душа не гние, защото волята му е смогнала да си извоюва безсмъртие. Кой от вас не е виждал кедър? Ала мислил ли е кой да е от вас за образите, що таи в себе си кедърът? Наистина, дървото носи в себе си повече притчи, отколкото - ние в душата си. Още много трябва да се учите, мои клети братя!"
И като видя, че народът се трупа все повече край него, та с усърдно внимание слуша, Иешу бар Иосеф почна с притчи да им разкрива тайните на Царството небесно.
И тогава пръв път изрече пред света четиритех големи притчи за Божото царство. -
„Чуйте, крайморски племена, първата притча за Небесното царство!
Подобно е Царството на тамар (което значи финик). Колкото повече капят листата на тамара, толкова по-високо се издига стъблото му нагоре. Също тъй - колкото повече свое отхвърля човек, толкова по-близо стига до Царство небесно. Защото листата на тамара капят, а върхът му е вечно зелен, хубав и пресен. Листата на палмата не са палма. И в човека има дълбоко внедрен кълн - вечно жив и плодоносен, трепетен и безсмъртен. Одеждите на духа не са дух, поривите на волята не са воля, образите на мъдростта не са мъдрост. Морето пръска талази, пяна и капки. Но и когато няма ни капки, ни пяна, ни талази - пак има море.
Разбрахте ли голямата притча за тамара, която е притча за Царство небесно?
Чуйте сега, крайморски племена, втората притча за Небесното царство!
Подобно е Царството на кораб, пуснат по далечни морета. C що се отличава кораб от кораб? Езичниците изписват по платната на корабите богове покровители, а върху носа на кораба възправят меден истукан на божество. И всеки мореходец отдалек разбира чий кораб цепи морето. Не ще ли изпадне в почуда плувецът, като види сред толкова набелязани кораби един кораб без изображение и без кумир? Наистина той ще спре удивен поглед върху белите платна, по които не стои образ на никой бог. Та що е образ на онова, което се не поддава на изобразяване? Истина, истина ви казвам: трябва да се изтрият вси образи, ако желае човек да стигне най-скритото, що отбягва въплътяване в образ. Бихме ли го търсили в душата, ако беше достъпно за окото? Бихме ли го търсили с мълчание, ако можеше да се чуе? Вси морета ще обходи белият кораб, по чиито платна се не вижда образ на бог, за да стигне море, що няма край. Копнеете ли по това море, мои клети братя? Жадува ли душата ви огнени талази и пяна от пламък, жадува ли - звездни капки и водопад от слънце? Търсете белия кораб, мои клети братя - белия кораб, на който се не клатушка ни един бог!
Разбрахте ли голямата притча за кораба, която е притча за Царство небесно?
Чуйте сега, крайморски племена, трета притча за Небесното царство!
Подобно е Царството на пустиня, сред която са нощували камилари. В дванадесетия час камиларите забиват в пясъка колове, опъват шатри, запалват високи огньове и заспиват. А край тях лягат в широк кръг камилите, за да пазят завет на своите господари. Ha съмване се разбуждат, изтръгват коловете и сбират шатрите. Пъстрите кожи са дигнати и сдиплени, ка- милите разгъват нозете си, възправят се и тръгват? И там, дето са спали хора, остават само дълбоки дупки, купове пепел и следи oт камилски колене no пясъка. Налита вятър и засипва дупките, раздухва пепелта, изравнява стъпките и камилските следи. И никой не би познал, че са нощували пътници. Така е и с духа на човека: никой го не знае отде иде и накъде отива. Човек помни само свещения сън, приличен на смърт или на второ раждане. Следи от някогашен човек не личат нито в думите, нито в движенията, нито в помислите на новородения. В него се разкриват алмазни планини, кипват пламнали морета, оглеждат се бездънни небеса: Царството на Бога простира в него своята лъчиста мрежа. Ала никой външен не знае това и не разбира как е станало.