Разбрахте ли голямата притча за пустинята, която е притча за Царство небесно?
Чуйте най-сетне, крайморски племена, четвърта притча за Небесното царство!
На тръбна година се уподоби Царството - на година, през която никой не сее, ни жъне, а яде само това, що дава от себе си земята. Робите се пускат на волност, а всяко наследие - продадено или отнето - се връща на прежния стопан. Всеки носи тогава венец на глава и всеки се радва, защото тази година е година на разплата и начатък на нов живот. На тръбна година се уподобява Царство небесно, защото човек разделя на две живота си, влезе ли в Царството: неговото „утре" забравя неговото „вчера". И животът му протича по вечни кръгове, озарени от вътрешна светлина. Царе, първосвещеници и пророци приемат външно помазване с елей. А Мешиах дойде и не прие помазване от ръка, защото е помазан духом. И всеки, що влезе в Царство небесно, влиза в помазването на Мешиаха, защото е помазан от дух. Вие чакахте завоевател, цар и освободител от земно иго. Заблуда бе това чакане. Мешиах е цар и роб, първожрец и жъртва. И всеки, който духом преживее своята вечна тръбна година, става роб и цар, жъртва и жрец - защото влиза в помазването на Мешиаха. Онзи, който е данник на Царството, не сее и не жъне, защото е повикан на духовна сеитба и жътва. Той се храни от земята, а душата му – от небето. Тогава няма робство, ни стежание, ни повеля. Всеки е свободен. Никой няма свое. Всеки е покорен на духа. Това е образът на Царството, мои клети братя: в Царство небесно няма роб и господар, няма езичник и иехудеин, няма цар и данник.
Разбрахте ли голямата притча за тръбната година, която е притча за Царството небесно?"
И като свърши своите четири притчи към copците, Иешу бар Иосеф обгледа вси сбрани. Между тях имаше философи, търговци, ромски сановници, моряци, законници, ваятели и борци. И те всички с внимание слушаха словата на притчите му, без да възразят дума.
Тогава Иешу бар Иосеф се обърна към учениците. си и рече им:
„Не стоят ли тези мъже много по-горе от вси иерушалаимци? Те слушат речите на мъдростта и се вмислят. А който се вмисля, не пита проповедника, защото запитва себе си. Истина, истина ви казвам: no-близо е до Царството Божие грехът на Cop, отколкото гордостта на Иерушалаим."
И след това отправи наново реч към сбраните начена да им говори тъй:
„Що бе до днес презирано от гордите? И що бе човешка гордост? - Надменни духове сложиха прицел на своето презрение - и хвърлиха стрели срещу чуждоземци с боси нозе, окъсана одежда и грозно лице. Но горди ли бяха те, мои клети братя? - Не бяха горди. Надменни бяха те, защото горди нямаше до днес.
Имаше ли правда в тяхното презрение? – Рядко има в презрението правда. Нямаше правда в това презрение. Нима на всички ни не е еднакво чужда земята? Кой се ражда със сандали? Чия одежда не изтрива своя блясък? И кое лице е хубаво освен лицето, в чийто поглед прозира пълна с гордост душа?
Лъжи проповядваше тяхната надменност и техните надути хули издаваха жад за мъст. На чий крак не се е искало да опита бос росна морава? На чие сърце е била чужда мечта за чужди земи? Чия одежда не се е стремила да се разкъса под лъчи на топло слънце? Кажете ми, мои клети братя!
И чие лице не е презирало изтритата хубост на мраморно изваяние и белосаната сладка гиздост на блудниците? Истина, истина ви казвам: завист говореше в тяхната надменност. Те завиждаха на босите нозе, които целува росата, на скъсаната дреха, през която минава слънце, на грозното лице, чийто горд поглед се не забравя.
Не посмя ромският гражданин и надутият иехудеин да хвърли сандали и тежка мантия, та да се порадва на слънце и земя. Не дръзна да скрие, че е дете на Рома - от страх да го не презрат като роб или варварин. Не осмели се да украси лицето си с бръчка на благоговение, защото не ще го смятат вече син на полубог и внук на мъртви богове.
Мъст имаше в тяхната надменност: мъст на безплодна жена, що всуе разпътничи с младежи. А знае ли някой що-годе по-презряно от безплодна утроба и ялово сърце? - Не се научи още светът кого да презира. А може ли да стъпи кракът по-високо, ако не презре своята вчерашна стъпка? Може ли да възрасте дървото, ако не презре увехналите си листа?