Вие сте синове на Земя обетована, мои клети братя - и към обетовани морета кърши вашият безкраен друм. Презирайте земята на робията! Презирайте своя Мицраим! Презирайте своето Червено море! Презирайте пустините, по които е минала вашата залутана стъпка! Презирайте слабото и безволното, за да отстъпи място на онова, в което може да се вярва!"
И тогава Иешу бар Иосеф каза на сбраните своето слово за презрението. И начена да им говори тъй:
„Презирайте жената, която без опора не може да живее, защото утре и снага, и душа ще продаде, за да се опре на мъж от дърво и на съпруг отломка! Колко по-високо от нея стои жената, що сбира сред зима съчки по полето, за да стопли своите сираци, останали без баща!
А безброй са онези, които като хилавата женска душа не могат живя без опора и без стълп. За опора създаде светът своите богове и за стълпове излея своите кумири. Те бяха медни змии, издигнати от лъжец сред пустинята на човешката немощ - медни змии, които лучи погледът на всеки немощник.
Всяко племе създаде свой бог - и кумир на своя бог създаде. Народът, който преди години бе поробил нашето племе и не поиска да пусне през Червеното море избраниците на Елохима, бе народ работлив и от камък изсече исполински паметници на дух. По-горди ваяния не остави никой народ.
И понеже в духа на Мицраим живееше почит към труд и страх от власт, той избра за свой бог един бог потисник. Бич вложи в ръката му народът на труда и на главата му сложи слънчево кълбо, защото по-властен образ от образа на слънцето не знаеше народът, роден от Нил.
Племето, що завоюва отпосле страната ни212, която по Божи обет наследихме - племето, що отведе в робство нашите прадеди, бе племе на бранници, жестоки властители и кървави съдници. Асур зидаше от вапсани плинти дворци на дух и блян - и ничия ръка не смогна да дигне по-светли царски жилища.
И понеже в духа на Асур блуждаеше почит към бран и жад за кървави победи, той си създаде жестоко божество на кръвопролитие, огън и люта бран. Стрела и копие вложиха в ръката му хората от Междуречието - и го назваха свой бог, свой път и своя правда.
Онзи народ, който бе създал върху полуостров отвъд морето много царства, разсипа своя дух в обич към човека - и роди ваятели, певци, играчи, борци, проповедници, мислители и вожди. И той издигна бели храмове на бляна и песента, нагиздени с тънки образи. Никой не създаде по-чисти обиталища на почит към хубавото.
И понеже духът на Иаван213 бе дух свръхобилен, той си избра за бог онзи върховен бог, що праща дарове на хората и разпилява по тях всичко свое. И този народ дигна като изваяния на божества образите на най-гиздави мъже и жени. Защото в духа му кипеше жад да дарява и пилее, та от всичко най-много обикна хубостта.
Племето, що ме роди, създаде най-долния от вси достъпни богове. Понеже бе вечно неблагодарно, гладно, ненаситно от добивки, жадно за облаги, понеже вечно отнемаше и просеше, създаде свой просяшки бог, комуто и днес се моли в студената празнина на своя храм - да му дарява хляб и печалби.
Не са ли за презиране вси богове, що издигнаха пред своя поглед племената, за да ги водят към стръмнина и заник? Не са ли за презиране, мои клети братя, жалките истукани на преживялото отколе? Не са ли за презиране сенките по изминат рът, кладенците по прашни вчерашни друмове, становете214, що са ни крепили в тъмнината? А вие, мои клети братя - нов на род на ново царство, мой горд народ, трябва да презрете чужди богове и чужди тачби. Понеже в душата ви цъфти гордост, трябва да изберете нов бог - бог на жъртва и самоизкупление, бог на върховна гибел, достойна за наченка на нов живот и ново царство. Ето защо вашето царство ще бъде Царство небесно. Ваш бог не ще бъде ни един от боговете на земята!"
И като свърши Иешу бар Иосеф словото си, доближи го един роб и му рече:
- Раби, моят господар зове на пир тебе и твоите ученици.
Иешу бар Иосеф го запита:
- Кой е твой господар?
Робът отвърна:
- Митридат Персиецът.
И Иешу бар Иосеф тръгна с дванадесеттех след роба.
Настъпил бе дванадесетият час и слънцето бе залязло.
V
Бетама. Лятна къща на Елиазер бен Шамуел. Широка горница. Стълпове от алгуминово дърво с медни главулеци, покрити с ваяни лози, разделят горницата на три. В дъното се открива голям дъгообразен свод. Сред горницата препълнен водоем от червеникав мрамор. Високи каменни вази с цветя. Легла от слонова кост, покрити с копринени възглавници. Настрана се вижда дълга маса с останки от пир. Роби прибират. Вечер. Елиазер бен Шамуел, Елкезай бен Цоф, Никодемос Законник, Иосеф от Ариматаим, Каинан Законник, неколцина фарисеи и човек с плащ въз-лежават край водоема. В дъното, на светлината, що иде от дъгообразния свод, се виждат сестрите на Елиазера – Марта и Мириам. Под сянката на широк стълп вдясно седят възлегнати на дълги египетски столове Луканус Иустус, Иехуда от Кериот и Митридат Персиец.