Выбрать главу

Елиазер бен Шамуел. Прокураторът не трябба да знае за него. Понтиус Пилатус е насилник и враг на всеки голям човек. Той предаде на смърт мнозина, с които се гордеехме... Уби ги, както се убива разбойник. Не трябва нищо да му се казва!

Каинан Законник. Но да дадем ли път на сплет-ните, що пръска за учителя първосвещеникът? Нима да оставим Кайафа да го убие? Прокураторът трябва да разбере, че му шъпнат клевети! Да му се каже!

Елиазер бен Шамуел. Не може. Преди време пред Пилатуса излязоха мъже на Ханана да го молят за правда: искаха да накаже ромските легионери, дръзнали да откъртят с копия златните нарове по притвора Шаломов. Прокураторът ги не чу. Тогава се възправи Елкезай, та му рече: „Не карай ни да мътим с бунтове страната и в кървава разправа да дирим възмездие! Сам Тибериус Цезар тачи законите ни - и налага да се не тъпчат. При тебе идват хора, та искат смърт на престъпилите цезарова воля: ти трябва да ги накажеш!" И прокураторът отстрани войниците, защото се уплаши от донос пред императора.

Елкезай бен Цоф. Така беше. И сега ще стане така. Той ги не наказа със смърт, а само им отне за време правото да носят меч. Не ще ни послуша Пон­тиус Пилатус. Той е зацапан с престъпления. Кървави произволи знае ръката му. Разори семейства, за да граб­не имотите им. Наложи без съд на мнозина мъки. Мно­го кръв засъхна по ножа му. И сега слуша само хората на коен-хагадола. Не. Не трябва да се казва нищо. Това мисля аз. Не трябва!

Никодемос Законник. А аз друго знам. Народ и прокуратор се мразят. Синът на стрелците е нена­вистен на всички. Презират го. Дори нож се точел за него, чувам. Знаете добре: когато се поправяха водое­мите на Иерушалаим и се дограждаше пристройката хълма Мория, той употреби за това златото - пастрено дълги години в съкровищницата на храма. Кайафа уж му не даваше, но отпосле се видя, че и двама са отделяли от това злато за себе си. Народът се дигна. Тълпите кипнаха срещу коен-хагадола и поискаха да се върне златото. Пред дома на Кайафа ревяха обезумели тълпи. Цялата улица на хлебарите бе препълнена с народ. Кайафа метна вината на прокуратора. Той каза, че Понтиус с насилие изтръгнал златото, защото водоемите били за града и храма, а не за легионерите. И народът нахлу към двореца на прокуратора. Пред преториума стана гъмжило. Всички ревяха. Не разбираше се нищо. Чуваха се само гласове, които вгк каха обезумели Пилатуса - да се яви. Те биха го разкъ­сали тогава.

Луканус Иустус. Явили се Понтиус?

Никодемос Законник. Животът му доскъпя. Не излезе. Явиха се ромски войници, подкупени бездел­ници и храмови слуги, преоблечени в дрехи на галилейци. Никой не видя как се смесиха с народа. И отеднаж някой свирна в тълпата - и тези хора извадиха изпод дрехите си тояги, та се нахвърляха върху мъжете. Мнозина пребиха с жестоки удари. Това знам аз: народ и прокуратор се люто мразят. Понтиус не ще дръзне да посегне на учителя, защото помни кървава­та разправа, в която и ромски войници паднаха.

Иосеф от Ариматаим. Тъкмо това е страш­но. Той не знае още за учителя нищо. Ала разбере ли, че народът е с него, ще го убие. Той презира народа ни. Аз знам: той ще го убие!

Иехуда Kepиoт. He гневете се! Размислетe спокойно! Той е насилник и се не бои от никого. Крепи го на власт Сейан, всемощният разпоредник в рома. Понякога Сейан задава страх дори на цезаря. Тибериус е безволен. Сейан прогони от Рома Лукануса. Той уби Кремуциус Кордуса215. Той прати Понтиус Пилатуса да бъде бич срещу Xepoдeca и Вителиуса. A пpokyраторът има подла и силна десница: Кайафа. Пилатус никога не се е заемал с това - да мисли колко пророци има в Иерушалаим. Дори да станат всички пророци, нему е все едно... Ала Кайафа мисли инак. Той ще убие вашия учител.

Никодемос Законник. На него налетя най-сетне врагът, за да ни цеди кръвта капка по капка. Та не купи ли Кайафа с подлост и злато първосвещенишкия сан? Валериус Гратус смъкна четирма от това място: Ханана, Измаеля, Елиазера и Шимона, като ги обвини за лице в размирство. И Кайафа се закрепи, щом дойде нов прокуратор. Той продаде на Рома ръката и услугата си. В събранията на синедрина през устата му говори Понтиус. Заканите му той слага над Тора. Тъстът му Ханан не рачи дори да го среща. Той се кае, че мъжът на дъщеря му е излязъл народен враг. А вчера дочух, че искал от Пилатуса смъртта на учителя. Той не може да гледа лицето му, което го позори със съжа­ленията си, нито може да слуша неговата реч, която го изобличава. В санедрина се каза на Кайафа, че наро­дът би се дигнал срещу първосвещеника, ако учителят бъде убит с камъни. И той е замислил нова стъпица: ще накара прокуратора да го умъртви, за да не излезе самин виновен. Той се мъчи да введе в заблуда народа.