Митридат Персиец. Колко много е станало тук, далек от мене, а аз нищо не знам! Неща за невярване!...
Иехуда от Кериот. Херодианите и мъжете край Пилатуса се съветват с първосвегценика. Той е ловък. Държи се и с едни, и с други. Страх ме е да не поискат смъртта на вашия учител. Те ще го обвинят в метежни замисли: малко ли може да се каже за него? Наистина, той за Рома не дава нищо и не би се борил с никого за освобождаване на народ, недостоен - според него - за свобода. Неговото царство не е от този свят.
Фарисей. Той нарече веднъж Херодеса лисица. И за прокуратора не съм го чул да говори добро. Но той не зове към бунт.
Луканус Иустус. Напразно се боите. Пилатус не ще посмее от тълпата. Той се бои от смут, защото в Рома за него мислят вече инак. Вителиус е говорил против него, та не е чудно да дава сметка на цезаря. И за Сейана се говори, че върви към немилост. Аз се не боя за участта на галилееца.
Човек с плащ. Те ще подкупят срещу тълпите тълпи. Аз сънувах тази нощ, че голяма звезда се откъсна от небето и падна върху храма. Храмът пламна. Камъните се
разпукаха. Червената завеса на светото място изгоря. Това
сънувах тази нощ. Те имат злато и власт: две монети, с които Иерушалаим подкупва. И когато тълпите се дигнат да искат сметка от първосвещеника, ще срещнат два пъти по-силни противници. Кръв ще се лее. Тъй ми се вижда. Лош сън е.
Друг фарисей. Днес пак видях Мириам от Мигдол, че излиза от дома на Кайафа.
Митридат Персиец. С първосвещеника ли живее сега Мириам?
Човек с плащ. Говорят.
Митридат Персиец. Щом е вярно, вие можете да се избавите от първосвещеника и блудницата, които желаят смъртта на пророка.
Елиазер бен Шамуел. Това не може. Аз зная, че не може.
Титpидaт Персиец. Ще ги убиете с камъни. Вашето предание и вашият закон ви оправдават. Те са прелюбодействали. Кайафа е женен. Това е прелюбодейство. Вие можете да ги убиете.
Луканус Иустус. С убийство се не чистят престъпления. Това е безплодна жестокост. То е грях.
Каинан Законник. Персиецът е прав. Учителят ще бъде избавен. Да ги убием!
Мириам Шамуел. Мешиах не дава да се убива.Той каза веднъж, когато народът бе дигнал камъни срещу Мириам от Мигдол: „Онзи, който е чист, нека хвърли пръв камък!" Не трябва да се убива!
Титpидaт Персиец. На грешен кръстопът стоите! Той е избавил от смърт една жена - и тя сама отива да му дири палачи, а вие пазите живота и! Та дори слънцето би помръкнало от гняв, като види такова злодейство! Аз самин бих я убил - с ръката си, без да трепна, без да я погледна, без да ме спре нейният жалък и подъл вик!
Елкезай бен Цоф. Не е право! Убийството ще ражда убийци дотогава, додето не изчезне убиецът в човешкото сърце. С кръв се не лекува грях. С нож се не мие душа. С камък се не затрупва злодейска замисъл. Мъстта е грях.
Човек с плащ. Да. Защо се роди той, ако ние първи, които го тачим, не постъпим тъй, както е постъпил той? - Не. Не трябва да се убива. Ако Кайафа убие, неговата душа ще се опръска с кръв. Ако блудницата плати на палачите му, три гряха ще я следват до гроб като кръвопийци: неблагодарност, убийство и блуд. Не. Не трябва да се убива! Нека тя сама изживее позора си! Нима след това ще се отвори нечия врата за нея? Нима ще я погледне някой? Нима ще й продума кой да е дума? Не. Не убивайте! Нека я пърли невинната кръв! Оставете я!
Луканус Иустус. Не съм виждал нищо по-тъмно от дешата на тази жена. И нищо - по-жестоко. Аз я следях по стъпките й още от мига, когато я видях пръв път. Най-страшно бе за нея - да се види отхвърлена. Това е жената. Не знам има ли друга жена. Аз знам само една. Друга - още не съм видял. Тя намрази Иехуда от Кериот, Митридата Персиец и галилееца, защото я бяха отхвърлили. Но пророкът я отхвърли, без да се докосне дори до нея, без да й приеме ласката: отхвърли я с погнуса, както се отхвърля гнусна змия. Това бе най-страшно за нея. И тя го не понесе. На Иехуда тя си отмъсти. А Митридат се отдалечи от нея с равнодушие - и това я обезсили. Но на галилееца тя не може да прости - и аз разбрах, че му готви смърт.