Иехуда от Кериот. Никой не ще й допусне това! Никой! Аз ще забия нож в сърцето й, ала не ще дам да го поведе на смърт! Безумие пърлеше душата ми тогава - люта мора ме гнетеше - дълбоко ме гнетеше - и ми тровеше въздуха. Но сега - от деня, кога я чух с тържество да казва, че дните му са преброени - аз я намразих, защото не съм дотам чудовищен - да обичам чудовище! Що й стори той? Що стори той кому да е? Защо да го убиват? Видях: в душата й се извива голяма златна змия, която съска и се крие, съска и омагьосва, съска и отравя. Видях: лъжа върху лъжа се е трупала в онзи позорен дом - и от лъжата всичко се е променило там: и погледи, и движения, и клетви, и ласки, и обич. Всичко е станало измамно, сластно, позорно! Не! Не! Никой не ще даде да го поведат на смърт: никой от нас, дори -никой от чуждите! По мечове трябва да минат те, за да стигнат до него - по нашите мечове!
Титридат Персиец. Той беше в Cop на пир при мене. Робите повикаха най-знатните от града. Сбраха се философи, певци, законници, търговци ромски сановници. Той облече като другите персийска туника, Везана в Суза със златна нишка и обсипана по краищата с бисер. Дадохме му най-доброто място, защото никой не изглеждаше no-сдържан и разумен от него: само той можеше да бъде архитриклинос216. В бляскавите дрехи галилеецът приличаше на цар. Неговите ученици го гледаха с възхищение.
Марта Шамуел. Говори ли учителят нещо на пира? Що говори той?
Титридат Персиец. В думите му бликаше за- таена скръб. Не развеселиха го ни песни, ни вино, ни игри. Пред очите му се носеха печални образи. Той говори за плодородните полета на Филеетиа - от Яфо до Газа - и за цветоносните ливади на Сарон - от Яфо до Кармел. Каза, че гробове ще покрият тази гордост на земята - и сбръчкани жени ще плачат от гроб на гроб. Той предричаше нещо печално. По думите му, кръвта на Мешиах ще опръска душите на вси поколения - и неверие ще завещае на внуци и правнуци. Клетва хвърли той върху потомството на всички, дигнали кървава ръка срещу Божия Син. Той предсеща някаква жестока смърт. Страшен образ го гони. Навред съзира кървави пръсти, протегнати към него. За жената той каза зли думи. Аз мисля, че говореше за Мириам от Мигдол.
Марта Шамуел. Що каза учителят за нея?
Титридат Персиец. Не знам за нея ли говореше. Думите му бяха мрачни и пълни със заплашване. Може би той говореше за нея... Той рече: „Сълзите й ще се смесят с морската вода и ще препълнят солниците край Мъртво море. Печална ще бъде нейната орис На абаносово ложе ще я сложат и с волски ремъци ще шибат голата й снага, додето всяка жила се пръсне и изцеди до капка своята кръв. Аз виждам тъмната й участ, изписана по диплите на звездното небе. Тя целува с тръпна целувка мъжете, носещи тръстиков сноп, стегнат с ремък, и с брадва сред снопа. Ала ще дойде време - и разпалени въглени ще целуват снагата й, що се е отдавала на ликтори217, жреци и роби."
Човек с плащ. Той говори за нея.
Фарисей. Аз съм я виждал с ликтори. Един ден я видях да излиза из жилището на оногова, който е вожд на кохортата. Да, той говори за Мириам от Мигдол.
Митридат Персиец. Той каза после: „Тя пленява душите на младежи и старци с движението на своите пръстени, с песента на своята огърлица и с играта на своите сандали. Тя принася в жъртва на шеола своите любовници, ала не знае, че сама е жъртва на Баал-Зебуба и на Молоха218. Тя пръхти от сласт като хиена и се гърчи от похот като стоуста змия: нейните ласки са страст. Но в дните на гнева една ръка ще дръпне обеците, за да раздере ушите й, ще откъсне пръстените заедно с пръстите й, ще отреже огърлицата заедно с главата й.
Елиазер бен Шамуел. Кому каза учителят това?
Митридат Персиец. Той гледаше далек пред себе си, сякаш виждаше нечий образ. Гласът му бе глух и студен. Той говореше безстрастно, ледно и бавно. По едно време се замисли, па рече: „Тя слага в порфирни вази кинамон и алое, за да кади въздуха на своята лъжа. Тя се труфи с платове, тънки като мъгла и прозрачни като облак, за да покаже на мъжа своята съблазън. Тя носи на бедрата си копринени шивици, леки като вятър и треперливи като пеперуда, за да омагьоса погледа на младежа със своята голота. О, скръбна-скръбна ще бъде съдбата й - мои клети братя: снегът на Лебанон не би угасил пожара на мъките й, водите на вси морета не биха потопили горестта й!" Това каза той. Може би той го каза за нея. Аз не знам. Той не спомена име.