Мириам Шамуел. Не питахте ли го за кого говори?
Титридат Персиец. Не. Ние стояхме като сковани от ужас и треперехме, като слушахме думите му. Той ни се видя страшен и могъщ. Ние не бяхме срещали друг като него. Не. Ние го не питахме за кого говори. Кой можеше да го пита? Никой не смееше. Ние мълчехме. Думите му разнасяха вълшебство и пръскаха уплаха. Ние видяхме по багрите шарки на бабелонските килими да се плъзгат кървави сенки... Нещо тъмно премина през пиршеската горница и всички потръпнахме, сякаш някой невидим носеше кървава отрязана глава... Запалените златни светилници трепнаха и пламъкът им стана дълъг, разлюля се и се проточи към тъмното дъно на полукръглия трем. По медните блюда с буци сняг и по глинените подноси с плодове падна мъгла и тънки синкави жици се преплетоха над главите ни - от човек до човек... А той говореше: „За една куфа балзам ти продаде тялото си - и за главата на един пророк ти обрече на вечна мъка своята душа. Горестта ще се цеди като сок от прясна маслина - додето се изцеди цялата ти душа - додето от душата ти не остане помен... Ти излизаш пред пируващите с асурска митра и прозирен пеплум, разрязан по ръкавите и скрепен с корундови чепрази. А в деня на съда щеизлезеш пред съдника, облечена в туника от пламък и тялото ти ще се покрие с язви от целувките на всички, които са те допирали с бърни на сласт. Златен пояс стяга твоите голи бедра и сребърни чехли с пух от камилска птица блестят на нозете ти. Но змии ще обвият в студени пръстени бедрата ти, за да влеят отрова в твоята утроба - и огнени клещи ще стиснат нозете ти, за да набележат по тях кървави гвоздеи..." Аз не помня всичко. Той каза още: „Похотливата мъгла на твоето синьо було и сластният вихър на твоите прозирни шалвари са оковали мнозина, дъще на гибелта! По лентите на твоите рамене и по везбата на твоята гръд са мръзнали много въздишки, дъще на пагубата! Твоят премрежен поглед е пленявал по-силно от звук на флейта и дрънкане на зилове. Оплитането на нозете ти е магьосвало по-властно от глас на гингра и ромон на харфа. Но кой ще те спаси в деня на върховна отплата, когато цялото небе разсипе над тебе пламтящи звезди? " Той каза още: „Ти се извиваш с приклопени очи, а погледът ти съска и впива игли в жилите на мъжете. Твоите бедра се подигат тръпно и се извиват на талази, гръдта ти играе и трепери, нозете ти се сплитат и разплитат, а ръцете чъртаят кръгове на съблазън. Играта ти е чар на гибелно божество, което с невидими искри разпалва кръвта. Мъжете тръпнат с разширени ноздри от похот – и към тебе се протягат всички ръце. Ала ти не знаеш бясната игра на пламъка и страшната музика на мъките! О, ти не знаеш жестоките пътеки на гибелта!" Той говори още, но аз не помня.
Елкезай бен Цоф. Той е говорил за греха, а не - за жената, Никодемос Законник. Неговите думи са би- ли изобличение. Той е нападал всички, които падат в мрежи на блудница. Аз тъй разбирам.
Човек с плащ. Вас е нападал той, персиецо! Не разбирате ли?
Митридат Персиец. Ние се видяхме виновни. Това е право. Ние наведохме глави. Всеки желаеше да се разтвори земята и да го погълне. Ние мълчехме гузно и се бояхме. Но той ни не погледна. Аз мисля, че той говореше за другиго. Не знам за кого.
Иехуда oт Kepиoт. Той е говорил за Мириам oт Мигдол.
Луканус Иустус. Ти я любеше някога, хебреино.
Иехуда от Кериот. Дълго. Тя ме беше поробила. Дълго трая това. За нея можех да избия света. Но сега - не. Жената се крие. Две жени има в жената. Тя сочи едната - и ние я обичаме. Ако се забрави за миг, та допусне на другата да се покаже - изгубена е за мъжа. Тъй стана. И аз я видях чудовищна, зловеща и горда от зла радост, че погубва: не, аз не можех да я гледам. Когато излизах от къщата й, трябваше да извръщам глава настрани, за да я не зърна неволно...
Фарисей. Далила погуби Самсона219...
Човек с плащ. С него ще стане нещо. Аз видях сън. Над храма падна звезда. С него ще стане нещо.
Елкезай бен Цоф. Мешиах е безсмъртен. Убива се плътта. Дух можеш ли уби? Не. Той е безсмъртен. Сеяч с огнени пръсти посея пшеница в душите: не ще умрат безплодно зърната. Дух не можеш уби. Няма смърт за Мешиах. Делото му е дело на векове. Ние ще измрем, но той ще остане, защото в жилите му тече слънчев сок и в очите му гори безсмъртие. Той не ще умре – никога.