Той също я позна и се поклони.
— Братовчедке — каза Ланселет.
— Познаваш сестра ми, лейди Моргана, херцогиня на Корнуол и жрица на Авалон — каза Артур. — Моргана, това е най-скъпият ми приятел и наш братовчед.
— Познаваме се отпреди — Ланселет се наведе над ръката й, и отново, въпреки постоянното прилошаване, Моргана изпита онзи дълбок копнеж, който никога нямаше да я напусне.
„Двамата сме родени един за друг; трябваше да намеря смелост онзи път; дори и да бях нарушила клетвата си…“
По очите му, по нежността, с която докосна ръката й, тя разбра, че той също не е забравил.
Моргана въздъхна, вдигна поглед, и Артур й представи останалите.
— Завареният ми брат Кай — каза Артур. Кай беше едър, тъмнокос — римлянин до мозъка на костите.
Моргана видя, че той разговаря с Артур с искрена почит и братска обич. Помисли си, че двамата с Ланселет ще бъдат чудесни военачалници на Артуровата армия. Останалите рицари й бяха представени като Бедуир, Лукън и Балин. Последното име накара не само Моргана, но и Мерлин, да загледат с интерес рицаря. Това бе млечният брат на по-големия син на Вивиан, Балан. Балин беше русокос и широкоплещест, и макар и в одърпани дрехи, се движеше също така грациозно като своя доведен брат Ланселет. Макар че беше бедно облечен, снаряжението му блестеше — явно добре поддържано и често употребявано.
Моргана с удоволствие остави Артур в компанията на неговите рицари; но преди да си тръгне, той вдигна церемониално ръката й до устните си и я целуна.
— Ела на коронацията ми, ако искаш, сестро — каза той.
19
След няколко дни Моргана, съпроводена от неколцина обитатели на Авалон, потегли, за да присъства на тържествата по коронясването на Артур. Нито веднъж през всички години, прекарани на Свещения остров — като изключим миговете, когато отвори завесата на мъглите, за да отведе Гуенхнвифар обратно в манастира й — Моргана не бе стъпвала на Острова на свещениците, Инис Уитрин27, Стъкления остров. Стори й се, че тук слънцето грее по-особено — някак прекалено ярко, различно от меката светлина, с която огряваше Авалон. Опитваше се да си припомни, че за повечето от хората в Британия тъкмо това беше действителният свят, а Авалон си оставаше само вълшебен сън, като самото кралство на елфите. За нея Авалон си оставаше единствената реалност, а този, другият свят — неприятен сън, от който по някакви причини не можеше да се събуди.
Просторната поляна пред църквата беше осеяна с пъстри палатки и павилиони изникнали тук набързо също като гъби. На Моргана й се струваше, че камбаните бият денонощно, час след час, и този звън опъваше нервите й. Артур дойде да я поздрави, и тя за първи път се запозна с добрия рицар и воин, който бе отгледал брат й като свое дете — Екториус, и с жена му Флавила.
За това си излизане във външния свят, по съвета на Вивиан, Моргана се беше отказала от синята роба на жрица и връхната туника от сърнешка кожа. Облякла беше проста рокля от черна вълна, с бяла ленена риза отдолу, а сплетените си коси беше покрила с бял воал. Скоро разбра, че това я кара да изглежда като възрастна жена. В Британия младите момичета ходеха с разпуснати коси и носеха дрехи, боядисани в ярки цветове. Всички я смятаха за някоя от жените, които живееха в манастира на Инис Уитрин, близо до църквата, защото там сестрите носеха такива мрачни одежди. Моргана не казваше нищо, за да разсее заблудата, а Артур, въпреки че повдигаше вежди и се подсмихваше, също си мълчеше.
Той се обърна към Флавила и каза:
— Моя втора майко, имам прекалено много неща за вършене — свещениците искат да разговарят с мен за душата ми, а кралете на Оркни и Северен Уелс са помолили за аудиенция. Можеш ли да заведеш сестра ми при майка ни?
„При нашата майка“, помисли Моргана, „майката, която е чужда и на двама ни“ Опита се да открие у себе си нещо подобно на радост от предстоящата среща, но не успя. Игрейн бе оставила и двете си деца да я напуснат без съпротива — детето от първия й безрадостен брак, но и детето на любовта, плода на втория й брак. Що за жена беше тя? Моргана установи, че укрепва защитната стена около сърцето и съзнанието си за срещата с Игрейн. Помисли си „Но аз дори не помня лицето й!“
Въпреки това, в момента, в който зърна Игрейн, разбра, че би я познала навсякъде.
— Моргана! — Беше забравила колко богат и топъл бе гласът на майка й, или може би го помнеше само от сънищата си. — Милото ми дете! Но ти си вече голяма жена, а в сърцето си все те виждам като малко момиченце! Колко уморена и изтощена изглеждаш! Тежки ли ти се струват всички тези церемонии?
27
Инис Уитрин — старото наименование на Гластънбъри, означава в превод Стъклен остров (бел.прев.)