— Господарю! Моля за твоето разрешение да обучавам конете и хората ти, за да можеш да ги водиш в бой срещу саксонците и да ги победиш отново, както в гората Селидон миналото лято. Да, имали сме големи победи, но един ден ще се стигне до решаващата битка, която ще определи веднъж завинаги кой ще владее тази страна — саксонци или римляни29. Ние обучаваме всички коне, които имаме, но твоите са по-добри от всички, които бихме могли да купим или отгледаме.
— Не съм полагал клетва за вярност пред Артур — отвърна баща й. — Утър беше нещо; той беше опитен воин и човек на Амброзиус. Артур е все още момче…
— Нима наистина вярваш на това, което говориш, като знаеш колко битки е спечелил? — запита Ланселет. — Повече от година той е на трона, и е твой върховен крал, сър. Независимо дали си се клел или не, той те защитава от саксонците във всяка битка, когато излиза насреща им. Мисля, че като ти иска коне и хора, това не е много в замяна.
Леодеаранс кимна.
— Не му е тук мястото да обсъждаме стратегията за защита на кралството, сър Ланселет. Видях как съумя да се справиш с коня. Той е твой, а ти си мой гост.
Ланселет се поклони ниско и благодари официално на крал Леодегранс, но Гуенхвифар Видя, че очите му блестят от радост като на малко момче. Тя се зачуди на колко ли години е той всъщност.
— Заповядай в дома ми — рече баща й, — ще пийнем заедно и аз ще ти направя едно предложение.
Гуенхвифар се смъкна бързо по стената и хукна през градината към кухните, където жената на баща й надзираваше жените, които печаха хляба.
— Мадам, баща ми пристига с пратеника на Върховния крал, Ланселет. Ще трябва да им се сервират храна и напитки.
Алиенор я изгледа стреснато.
— Благодаря ти, Гуенхвифар. Иди да се преоблечеш и после можеш да наливаш виното. Аз ще съм прекалено заета.
Гуенхвифар изтича в стаята си, нахлузи най-хубавата си рокля върху простичката домашна дреха, с която беше облечена, и окачи наниз от корали на врата си. Разплете русите си коси и ги остави пуснати. Бяха станали вълнисти от стегнатото заплитане. Постави на главата си тънката златна диадема, подходяща за девица, и заслиза. Опита се да върви леко и спокойно; знаеше, че нито една рокля, колкото и да е скъпа, не й отива така, както синята.
Взе един бронзов леген и го напълни с топла вода от котела, който висеше на огнището. Поръси в него листа от рози и влезе в голямата зала тъкмо когато отвън влизаха баща й и Ланселет. Тя остави легена, пое наметките им и ги окачи на една кука, а после дойде отново при тях и им предложи топлата, ароматизирана вода, за да измият ръцете си. Ланселет се усмихна и тя разбра, че я е познал.
— Не сме ли се виждали на Острова на свещениците, лейди?
— Познаваш ли дъщеря ми, сър?
Ланселет кимна, а Гуенхвифар каза с тих, много свенлив глас (защото отдавна бе установила, че баща й се дразни, когато говори ясно и високо):
— Татко, той ми показа пътя към манастира, когато се бях изгубила.
Леодегранс се усмихна снизходително:
— Малкото ми глупаче. Излезе ли на три крачки пред вратата, и вече се е загубила. Е, сър Ланселет, какво мислиш за конете ми?
— Казах вече — по-добри са от всички, които бихме могли да купим или отгледаме — отвърна той. — Имаме няколко мавритански жребци от южна Испания и сме ги кръстосали с високопланински породи, та да бъдат по-яки и да понасят нашия климат. Те са и бързи, и смели. Но имаме нужда от повече коне. Не можем да отгледаме наведнъж толкова, колкото ни трябват за кавалерия. Ти имаш повече от достатъчно, а аз мога да те науча как да ги обучиш, за да можеш след това да ги поведеш в битка…
— Не — прекъсна го кралят. — Аз съм стар човек. Нямам желание да уча нови бойни техники. Женил съм се четири пъти, но всичките ми жени раждаха само болнави момичета, които най-често умираха още преди да бъдат отбити или дори кръстени. Когато се ожени най-голямата от тези, които оживяха, нейния съпруг ще води войските ми в битка и ще може да ги обучава, както пожелае. Нека твоят Върховен крал дойде тук, и ще обсъдим пак тези неща.
Ланселет каза малко сковано:
— Аз съм братовчед и пълководец на господаря Артур, сър, но не се осмелявам, да му нареждам къде да ходи и какво да прави.
— Е, тогава го помоли да дойде при стария човек, който не може да остави мястото си при огнището — отвърна сухо кралят. — Ако не иска да дойде заради мен, може би ще пожелае да дойде и да види как ще се разпоредя с конете и войниците си.
29
римляни — очевидно под римляни Ланселет разбира местни жители, приели християнството и римския начин на живот. (бел.прев.)