— О, тук нищо не се случва — каза тя. — Но от Авалон ми известиха, че Моргана е напуснала острова. Да не би да е дошла при теб в двореца?
Артур поклати глава.
— Не, майко. Пък и аз нямам истински двор, поне не това, което си представят под кралски двор, Кай ръководи домакинството в моя замък — съгласи се почти насила, защото предпочиташе да ме съпровожда в битките. Но аз му заповядах да остане и да защитава дома ми в случай на нужда. Там живеят и един-двама от най-старите рицари на баща ми, които вече не могат да яздят заедно с жените и най-младите си синове. Моргана е в двора на Лот — научих това от Гауейн, когато брат му, младият Агравейн, пристигна да се присъедини към войската ми. Той каза, че Моргана е там като придворна на майка им; бил я виждал само веднъж-дваж, но каза, че била добре и в настроение; свирела на арфа пред Моргоуз и се грижила за подправките в кухнята. Доколкото разбирам, напълно е омагьосала Агравейн.
Лицето му се сбръчка болезнено. Игрейн се зачуди от какво, но не каза нищо.
— Да благодарим на Бога, че Моргана е на сигурно място при роднини. Много се страхувах за нея.
Сега съвсем не беше времето, особено в присъствието на този свещеник, да пита дали Моргана е родила.
— Кога пристигна Агравейн на юг?
— Беше ранна есен, нали, лорд Мерлин?
— Тъй ми се струва.
— Тогава Агравейн тъй или иначе не знаеше нищо. Тя самата бе видяла Моргана малко преди това и нищо не бе й минало през ума. Ако изобщо имаше нещо такова около Моргана, а съмненията й не бяха просто плод на някакви фантазии.
— Е, майко, тъй и тъй съм дошъл да говоря за женски работи — изглежда, че се налага да се оженя. Нямам наследник, но Гауейн винаги…
— Не, не ми харесва тази работа — прекъсна го Игрейн. — Лот е чакал точно такъв момент дълги години. Не се доверявай на сина му толкова, че да го определиш за свой наследник.
Очите на Артур светнаха гневно.
— Дори на теб не позволявам да говориш така за братовчед ми Гауейн, майко! Той ми се е клел във вярност и приятелство и аз го обичам, както бих обичал брат си, ако имах такъв. Обичам го също толкова, колкото обичам Ланселет! Ако Гауейн беше алчен за трона ми, нямаше да му е необходимо нищо повече, освен да отслаби бдителността си за пет минути, и досега щях да съм с разсечен череп, а не само с драскотина на лицето! Тогава Гауейн наистина щеше да е самодържец на Британия. Поверявам му живота и честта си, без да се замисля!
Артур защитаваше братовчед си така разгорещено, че Игрейн се стресна.
— Радвам се тогава, че имаш толкова лоялен и верен поддръжник, синко, — и допълни със саркастична усмивка — Лот сигурно много се измъчва от верността на синовете си към теб!
— Не разбирам с какво бих могъл да заслужа тяхната неприязън, но тъй или иначе, те са ми верни и аз съм благословен с дружбата им.
— Да — намеси се Талиезин — Гауейн ще ти е неотклонно верен до смърт, Артур, а дори и след смъртта, ако такава е волята Божия.
Архиепископът каза строго:
— Човек не може да си въобразява, че знае каква е Божията воля…
Талиезин не му обърна внимание и продължи:
— Да, ще ти е по-верен дори от Ланселет, Артур, колкото и да ми е тежко ти го кажа.
Артур се усмихна и сърцето на Игрейн се сви от внезапна болка. Той притежава чара на Утър, каза си тя, и също като него може да накара последователите си да са му верни до смърт! Колко много прилича на баща си! Артур казваше:
— Ще се наложи да упрекна дори теб, лорд Мерлин, ако говориш така за най-скъпия ми приятел. Със същата увереност бих поверил живота и честта си и на Ланселет.
Мерлин въздъхна.
— О, да, сигурен съм, че би могъл да му повериш живота си… Само не съм сигурен, че няма да се пречупи при върховното изпитание, макар че наистина те обича и би пазил живота ти с цената на своя собствен.
Патрициус се намеси:
— Гауейн действително е ревностен християнин, но не съм толкова сигурен за Ланселет. Уверен съм, че ще настъпи време, когато всички тези, които се наричат християни, а всъщност се кланят на демони, ще бъдат разобличени. За тези, които не приемат правото на светата църква да тълкува волята Божия, се отнасят думите на Христа: „Които не са с Мен, са против Мен“. А цяла Британия гъмжи от хора, които са много по-близки до езическата, отколкото до християнската вяра. В Тара30 се справих с тях, като запалих пасхалните огньове на един от техните нечестиви жертвени хълмове и кралските друиди не можаха да противостоят. Но дори на свещения остров Гластънбъри, където е пребивавал свети Йосиф Ариматейски, дори там откривам свещеници, които се кланят на някакъв свещен извор31! Това е ерес! Ще затрупам този извор, дори ако трябва да се обърна към епископа в Рим!
31
Свещен извор — става дума за извора, който съществува и до днес в Гластънбъри. Според легендата в него е хвърлен Светият Граал (бел.прев.)