— А може и аз да не дочакам отговора ти! — извика Мелеагрант. Беше наистина с гигантски ръст, а на празненството бе дошъл не само с кама и меч, а и с огромната си бойна брадва. Дрехите му бяха съшити от зле обработени кожи, та напомняше съвсем на саксонски разбойник. Двамата му оръженосци приличаха на бандити повече и от господаря си. — Повтарям, аз съм единственият жив син на Леодегранс!
Гуенхвифар се наведе към Артур и му прошепна нещо. Кралят каза:
— Кралицата твърди, че баща й винаги е отричал ти да си му син. Все пак, бъди спокоен, няма да оставя нещата така — ако молбата ти е основателна, ще бъде уважена. А засега, сър Мелеагрант, искам от теб да имаш вяра в моята справедливост, и да се присъединиш към нашето тържество. Ще обсъдя всичко заедно със съветниците си и ще отсъдим, както е редно.
— Проклето да е празненството ти! — избухна гневно Мелеагрант. — Не съм дошъл тук да ям сладкиши, да зяпам дамите и да гледам как възрастни мъже си играят на война като хлапета! Казвам ти, Артур, аз съм крал на Летните земи, и ако оспорваш това, толкова по-зле за теб — и за жена ти!
Той сложи ръка на дръжката на бойната си брадва, но Кай и Гарет вече бяха от двете му страни и му извиха ръцете зад гърба.
— Няма да позволя да се вади стомана пред краля — каза сурово Кай, а Гарет издърпа брадвата от ръката на Мелеагрант и я постави в нозете на Артур. — Върви си на мястото, човече, седни и яж. Тук, сред рицарите на Кръглата маса, има ред, и ако кралят ти е казал, че ще отсъди по право, ти си длъжен да чакаш решението му!
Те понечиха да го избутат встрани, но Мелеагрант успя да се освободи от ръцете им и се провикна:
— Щом е така, да вървят по дяволите и празникът, и твоята справедливост! Дяволите да отнесат и Кръглата маса, и всичките ти рицари! — не се опита да си вземе брадвата, а само обърна гръб и си тръгна. Кай понечи да го опита и също се понадигна, но Артур нареди и на двамата да си останат на местата.
— Оставете го да си върви — каза той. — Ще се заемем с него, когато му дойде времето. Ланселет, ти си се заклел да защитаваш честта на своята кралица — на теб се пада правото да се справиш с този грубиян.
— С удоволствие, кралю — отвърна Ланселет. Имаше вид на човек, който току-що се е събудил, и Моргана подозираше, че няма и най-малка представа за какво е дал съгласието си. Херолдите34 отвън продължаваха да призовават всеки, който желае, да дойде да потърси справедливост от краля. Имаше и смешни случаи — пристигна един селянин и разказа как се скарал със съседа си за една вятърна мелница, която се намирала на границата между имотите им.
— Не можахме да се разберем, господарю — завърши той, въртейки вълнената си шапка в ръце, — та си рекохме: „Щом кралят умири цялата страна, ще се оправи и с нашата вятърна мелница“, затуй решихме да ти разкажем всичко и да се подчиним на твоята присъда.
Всички се посмяха и нещата се уредиха, но Моргана забеляза, че Артур не се засмя: слушаше съсредоточено и прецени разумно. Усмихна се едва когато човекът му благодари и си тръгна, кланяйки се до земята. После каза:
— Кай, погрижи се да нахранят човека в кухнята — много път е бил дотук. — Сетне въздъхна. — Кой е следващият? Дано даде Бог да е нещо по-достойно за внимание. Току-виж следващия път дошли да ме питат как да си отглеждат добитъка.
— Но това доказва колко тачат краля си, Артур — намеси се Талиезин. — Все пак, нареди да огласят да се обръщат и към местните владетели — така и те ще се научат да поемат отговорност и да раздават справедливост от твое име. — Той вдигна глава, за да види следващия молител, и каза: — Този случай сигурно ще е по-достоен за вниманието ти — това е жена. Сигурно е в беда.
Артур кимна на просителката да приближи. Беше млада, самоуверена, явно привикнала на дворцови маниери. Не я придружаваше никой, освен едно дребно, грозно джудже, не по-високо от три фута, но мускулесто и с несъразмерно широки плещи. То носеше голяма брадва с къса дръжка.
Жената се поклони пред краля и разказа своята история. Служела при една благородна дама, която била останала сама на света, както много други след дългите войни; имението й се намирало на север, близо до старата римска стена, която се простираше на много мили, с полуразрушените си укрепления и замъци, някои от които бяха вече съвсем рухнали. Но една разбойническа банда от петима братя укрепила пет от старите замъци. Поселили се там и сега опустошавали цялата околност. Един от тях, комуто хрумнало да се нарече Червения рицар от Червените земи, сега обсаждал замъка на нейната господарка; а пък братята му били още по-големи непрокопсаници.
34
херолд — средновековен служител, пренасял вести между водачите на враждуващи войски. Впоследствие на херолдите се възлага формалното водене на рицарските турнири, включително обявяването на участниците във всяка схватка, (бел.прев.)