6
А Тор все така се извисяваше над Авалон, увенчан с големия каменен кръг, и в безлунната нощ по него бавно се изкачваше процесия. Всички носеха запалени факли, а начело вървеше жена с толкова бледоруса коса, че изглеждаше почти бяла. Плитките й образуваха корона на широкото, ниско чело; беше облечена в бяло, на колана й висеше сърповиден нож. Моргана стоеше в сенките, извън кръга, но в светлината на факлите лицето на непознатата се извърна към нея и очите им се срещнаха. Очите на русата жена я гледаха с безмълвен въпрос. „Защо си извън кръга, ти, която трябваше да си тук, на моето място? Защо се бавиш? Мястото ти е тук…“
„… Кралството на Артур се изплъзва от властта на Езерната дама, и ти допускаш това. Ето, той вече се допитва за всяко нещо до свещениците, а ти, която трябваше да въплъщаваш Богинята в неговите очи, не възразяваш. Беше му даден Свещения меч на друидите — не е ли редно ти да го убедиш да постъпва достойно, за да има право да го владее, а ако не се вслуша в думите ти, не е ли редно ти да му го отнемеш, за да може той да бъде свален от престола? Нима забрави — Артур има син, и той ще израсне на Авалон, за да приеме от баща си кралството…“
Авалон се изгуби в сенките и Моргана видя Артур, който се сражаваше отчаяно, с Екскалибур в ръка. Видя как нечий меч прониза тялото му и той хвърли със сетни сили Екскалибур в езерото — за да не попадне в ръцете на сина му…
„Къде е Моргана, която Повелителката на езерото подготвяше за този ден? Къде е онази, която трябваше да изпълни повелята на Богинята? Къде е Гарванът, предвестникът на Смъртта?“
Изведнъж върху ми връхлетя ято гарвани — те пляскаха с криле и искаха да изкълват очите ми, кръжаха неотклонно над главата ми и зовяха с гласа на Рейвън36: „Моргана, Моргана, защо ни изостави, защо ме предаде?“
„Не мога!“ извиках в отговор. „Изгубих пътя…“ и в същия момент гласът на Рейвън заглъхна, а пред себе си видях лицето на Вивиан — тя ме гледаше с укор. Сетне и нейното лице изчезна и на негово място застана Старицата Смърт…
Моргана се събуди и установи, че лежи в огряна от слънцето стая в дома на крал Пелинор. Стените бяха целите белосани по стария римски образец. Но през прозореца, някъде отдалеч, наистина долиташе крясък на гарван, и това я накара да потръпне.
Вивиан никога не бе имала скрупули да се намеси в живота на другите, ако бе убедена, че го прави в името на Авалон и за доброто на кралството. А Моргана отлагаше. Слънчевите дни се изнизваха един подир друг. Ланселет се губеше по цял ден из хълмовете край езерото. Търсеше дракона — като че ли някой вярваше, че такова нещо съществува, помисли презрително Моргана. А вечер се събираха край огнището и Ланселет и Пелинор пееха стари балади. Ланселет сядаше винаги в нозете на Илейн и пееше за нея. Да, Илейн бе красива и невинна, и действително приличаше на братовчедка си Гуенхвифар при това беше пет години по-млада. Моргана отлагаше — ден след ден, надявайки се, че нещата ще последват естествения си ход, че все някой ще разбере колко е логично Ланселет да се ожени за Илейн.
„Не“, каза си тя горчиво, „никой няма да послуша гласа на разума, никой не се замисля кое е логично и кое — не. Та нали ако поне някой разсъждаваше разумно, Ланселет трябваше да се е оженил за мен още преди години. Явно е време да се намеся.“
Илейн се размърда до Моргана — двете пак спяха в едно легло. По-младата жена се усмихна в просъница и се притисна в нея. „Тя ми вярва“, каза си с болка Моргана. „Мисли, че й помагам да се омъжи за Ланселет от чисто приятелство. Ако я мразех, не бих могла да й причиня по-голямо зло…“ Но на глас каза:
— Ланселет имаше достатъчно време да преживява загубата на Гуенхвифар. Твоето време дойде, Илейн.
— Какво ще направиш — заклинание ли? Или мислиш да дадеш на Ланселет омайно биле?
Моргана се разсмя.
— Не вярвам много в силата на омайното биле. Но довечера наистина ще сложа във виното му нещо такова, че да пожелае всяка жена, която застане пред очите му. Тази нощ ти няма да спиш тук, а в една шатра до гората. Ланселет ще получи известие, че там го очаква Гуенхвифар. Той ще дойде при теб, на тъмно. Нищо повече не мога да сторя за теб — ти трябва да си там и да го очакваш…
— А той ще мисли, че аз съм Гуенхвифар — Илейн преглътна и примигна, за да не потекат сълзите й. — Добре тогава, готова съм.
— Той наистина ще те мисли за Гуенхвифар, но не за дълго — каза спокойно Моргана. — Все още си девица, нали, Илейн?
Лицето на Илейн пламна, но тя кимна утвърдително.
— Ето на — след като изпие това, което ще му дам, той няма да е в състояние да се въздържи, дори след като разбере, че си девствена, освен ако ти се уплашиш и го отблъснеш. Предупреждавам те, че за теб няма да е кой знае какво удоволствие, щом ще ти е за първи път. Заема ли се с тази работа, няма да се откажа, затова те питам — да започвам ли наистина?