„Ние двамата бихме могли да управляваме тази земя; може би щяха да продължат да наричат Гуенхвифар Велика кралица, но тя би имала Артур само телом; с цялата си душа, сърце и разум той щеше да бъде мой… Каква глупачка съм била! Ние двамата щяхме да управляваме — в името на Авалон! А сега Артур е творение на свещениците. И въпреки това продължава да носи Великия свещен меч на друидите, а Мерлин Британски не му се противопоставя.
Аз съм длъжна да поема в ръцете си делото на Вивиан… Ах, Богиньо, забравила съм толкова много неща…“
Тук Моргана прекъсна разсъжденията си, стресната от собствената си смелост. Уриенс тъкмо бе спрял да говори и я гледаше въпросително. Тя каза припряно:
— Убедена съм, че си постъпил правилно, скъпи съпруже — и взе още малко от приятно ухаещия мехлем. Нямаше никаква представа какво бе одобрила, но тъй или иначе Уриенс се усмихна и продължи да разказва, а Моргана отново потъна в дълбок размисъл.
„Все още съм жрица. Странно как тъй изведнъж почувствах тази увереност, след толкова много години, сега, когато вече дори не сънувам Авалон“.
Замисли се върху това, което бе научила от Аколон. Илейн бе родила дъщеря — Моргана нямаше дъщеря, която би могла да посвети на Авалон, но щеше да си осинови момиченце, както на времето бе постъпила Вивиан. Помогна на Уриенс да се облече и слезе долу заедно с него. Сама му донесе току-що изпечен хляб, който избра в кухнята, и му наля от прясната пенлива бира. Нека той продължи да я счита за най-вярната сред поданиците му, за нежна, покорна съпруга. За нея това сега нямаше никаква стойност, но един ден би могло да от значение дали притежава абсолютното му доверие, та да може да върши всичко, което пожелае.
— Старите ми кости ме болят дори през лятото. Моргана, мисля да замина за Акве Сулис38, за да си правя бани с лековитата вода. Там има древно светилище на Сул — по римско време е имало изградена и голяма баня. По-голямата част от нея все още съществува. Вярно, големите басейни са задръстени, а саксонците са разрушили украсата и съборили статуята на Богинята от пиедестала, но изворът си е там и от него се вдига пара. Топлата вода си тече така, ден след ден, година след година, право от сърцето на земята. Удивителна гледка е този извор! Наоколо има топли езера и ако човек влезе в тях, водата отмива умората от костите му. Не съм ходил натам две-три години, но сега ще отида пак, още повече, че пътищата вече са спокойни.
— Защо не — съгласи се Моргана, — сега навсякъде цари мир и можеш да пътуваш несмущаван.
— Би ли дошла с мен, скъпа? Можем да оставим синовете ми да се занимават с всичко тук, а мисля, че ще ти е интересно да видиш старото светилище.
— Наистина искам да го видя — отвърна напълно искрено Моргана. Припомни си постоянния ромон на Свещения извор в Авалон, безкрайната, вечна, изначална песен на чистите му, студени води… — Все пак, не съм убедена, че можем да оставим всичко в ръцете на синовете ти. Авалох е глуповат. Аколон е умен, но е по-млад — съмнявам се, че твоите хора биха му се подчинили. Може би, ако аз остана тук, ще съумея да убедя Авалох да приема съветите на по-младия си брат.
— Отлична идея, скъпа моя — засия Уриенс, — пътят и без това е много дълъг за теб. Като знам, че оставаш тук, ще замина без най-малкото колебание и ще поверя делата на младите. Ще им наредя да се съветват с теб за всяко нещо.
— Кога заминаваш? — Нямаше да е никак зле, каза си Моргана, ако за всички стане ясно, че Уриенс поверява делата на кралството без колебание в нейни ръце.
— Може би утре. Или дори още днес, след като благословят житата. Ще наредиш ли да ми приготвят багажа?
— Сигурен ли си, че можеш да пътуваш толкова надалеч? Това е уморителна езда дори за млад човек…
— Хайде, хайде, скъпа. Все още не съм толкова стар — Уриенс се понамръщи. — Убеден съм, че водите на лечебния извор ще ме излекуват съвсем.
— Сигурна съм, че ще стане така — Моргана се изправи, оставяйки закуската си почти недокосната. — Отивам да повикам личния ти прислужник и ще наредя да започнат с приготовленията по заминаването.
По-късно тя стоя редом с него, докато дългата процесия обикаляше полята. Двамата се бяха изправили на един малък хълм и наблюдаваха танцьорите от близкото село — „… Също като лудуващи козлета…“, мислеше Моргана. Чудеше се дали някой от тях знае, че зелената пръчка, украсена с бели и черни гирлянди, символизира фалос; дали някой си спомня каква е всъщност ролята на хубавото момиче с разпуснати коси, което вървеше спокойно между танцьорите. Момичето бе съвсем младо, нямаше още четиринадесет години. Златисточервеникавата му коса стигаше почти до коленете. Облечено бе в зелена рокля, която изглеждаше много стара. Дали поне някой от събраните тук хора разбираше какво е това, което гледат, дали някой съзнаваше несъвместимостта на този ритуал с процесията, водена от свещеника и две облечени в черно момчета със свещи и кръстове в ръце. Свещеникът тъкмо започваше да чете молитви на доста лош латински. Моргана си даде сметка, че нейните познания по този език са значително по-добри.
38
Acquae sulis — днес гр. Бат, графство Ейвън, Англия — известен балнеолечебен център. Първите минерални бани на това място са изградени още от римските колонисти. Съгласно легендата Бат е основан през 863 г. пр.Хр. от Бладуд — син на Худибрас и баща на крал Лир. (бел.прев.)