Веднъж, далеч сред хълмовете, открих един каменен кръг. Не беше голям като този на Тор в Авалон, нито пък като още по-големия, който някога е бил храм на Слънцето и се намира в големите варовикови равнини40 — тук камъните не надхвърляха човешкия ръст, всъщност повечето ми стигаха до рамото /а аз никак не съм висока/. Диаметърът на самия кръг не надвишаваше ръст. В средата имаше малка каменна плоча, почти потънала в земята. Знаците по нея бяха избледнели и обрасли в мъх. Почистих я от буренака наоколо и винаги, когато можех да измъкна незабелязано храна от кухните, оставях там неща, които знаех, че Древните намират трудно — къс ечемичен хляб, парче сирене, буца масло. Веднъж, когато отидох там, намерих гирлянда от ароматни цветя — такива растяха по границите на царството на феите; ако ги изсушиш, цветовете им никога не избледняват. Следващият път, когато излязохме с Аколон през нощта, имаше пълнолуние и аз увих плетеницата около челото си. После двамата се сляхме в онзи тържествен акт, който ни накара да забравим кои сме и ни превърна в Бог и Богиня, утвърждаващи безкрайността на живота във вселената, потока на живота между мъжкото и женското начало, между небето и земята. От този момент нататък никога не ме оставяха да изляза сама извън собствената си градина; не бях толкова глупава, че да се озъртам и да ги търся, но те бяха около мен и аз знаех, че ще се притекат винаги, когато ги повикам. Ненапразно на времето ми бяха дали онова прозвище, Моргана — феята… Сега Дребният народ ме призна за своя Върховна жрица и кралица.
В нощта пред есенното равноденствие, когато пълната луна бе слязла ниско на небето, тръгнах към каменния кръг. Наближаваше четвъртата зима на моето завръщане и студеният й дъх предвещаваше Деня на мъртвите41 Там прекарах цялата нощ, увита в наметалото си, изтръпнала от студ, без да сложа в уста троха хляб или капка вода; сняг прехвърчаше по сивото утринно небе, когато станах и се отправих към дома. Но в момента, когато излизах от кръга, се препънах в един камък, който не беше тук, когато пристигнах предишната вечер. Сведох глава и видях, че белите камъни са подредени така:
: :
:
: :
Наведох се и преместих един от камъните, за да се получи следващата цифра от магическата поредица — сезоните се бяха сменили и над нас вече светеха зимните звезди. После си тръгнах и пристигнах в замъка, треперейки от студ. Разказах как съм замръкнала сред хълмовете и съм преспала В изоставена овчарска колиба — снегът бе уплашил Уриенс и той бе пратил двамина от людете си да ме търсят. После заваля силно и дълбока снежна пелена легна по земята. Снегът ме задържа у дома през по-голямата част от зимата, но аз знаех кога ще престанат бурите, затова и рискувах да тръгна към каменния кръг в деня на зимното слънцестоене. Знаех, че каменният кръг няма да е затрупан. Вътре в големите каменни кръгове никога не се задържаше сняг — предполагах, че това важи и за малките, когато магията е все още силна в тях.
Когато пристигнах, в самия център на кръга забелязах малко вързопче — късче кожа, вързано с парче от животинско сухожилие. Пръстите ми бяха възвърнали обичайната си ловкост, затова развързах с лекота възела и изсипах съдържанието на вързопчето в дланта си. Това, което изпадна от парчето кожа, приличаше на изсушени семена, но всъщност беше един рядък вид дребни гъби, които се намираха на Авалон. За храна не ставаха, и повечето хора ги имаха за отровни, защото хапнеше ли някой от тях, повръщаше кръв; но взети в определено, съвсем малко количество, след предварителен пост, разтваряха дверите на Познанието… Този дар бе по-скъп от злато за мен. Знаех, че тези гъби изобщо не растат наблизо, и се почудих колко ли са странствали хората от Малкия народ, за да ги намерят. Оставих на каменната плоча храната, която бях донесла — сушено месо, плодове и една пчелна пита, но не в замяна на техния дар, който беше безценен. Сега знаех, че още този ден ще се затворя в стаята си и ще се постарая да си върна отново Дарбата, от която се бях отрекла. Отвореха ли се дверите пред вътрешния ми взор, щях да се осмеля да потърся присъствието на самата Богиня, да я помоля да приеме повторно от мен клетвата, която бях престъпила. Не се боях, че отново ще ме отблъсне. Тя бе тази, в чието име получавах скъпоценния дар, за да имам възможността отново да я потърся.
41
Ден на мъртвите — Самхаин (на келтски: край на лятото) — един от най-важните празници в календара на келтите, отбелязван на 1 ноември. Древните келти вярвали, че на този ден отвъдният свят се открива за простосмъртните. Считало се е, че по това време божествата можели да изиграят лоши шеги на хората и за да ги умилостивят, им били принасяни жертви. (бел.прев.)