— Ще дойдеш ли при мен да си побъбрим, лельо, та да оставим мъжете да си говорят за своите работи?
Моргоуз стисна ръката на Гуенхвифар.
— Благодаря ти, мила. Толкова рядко идвам в твоя двор, та ще ми бъде приятно за разнообразие да поседя сред жените и да клюкарствам за това кой ще се жени, кой си има любовник, и за новите моди, за рокли и панделки! В Лотиан съм толкова заета с управлението на страната, че не ми остава време за такива женски занимания — за мен те са лукс и удоволствие.
Тя потупа Ламорак по ръката и мислейки, че никой не забелязва, докосна с устни слепоочието му.
— Оставям те при приятелите ти, мили.
Когато кралицата на Лотиан седна до Гуенхвифар на пейката, пищният, омайващ аромат, който се излъчваше от всяка гънка и панделка на дрехата й, накара по-младата жена да почувства замайване. Гуенхвифар поде:
— Ако си толкова заета с държавни дела, лельо, защо не намериш съпруга на Агравейн, и не го оставиш да седне на трона на баща си? Защо не му предадеш властта над Лотиан? Сигурно хората там чувстват липсата на крал…
Смехът на Моргоуз бе топъл и заразителен.
— Но тогава би трябвало да живея без мъж, защото в нашата страна крал е съпругът на кралицата, дете мое, а такова нещо никак не ми е по вкуса. А пък Ламорак е прекалено млад за крал. Той си има други задължения и мога да кажа, че ги изпълнява крайно задоволително…
Гуенхвифар слушаше едновременно привлечена и отвратена. Как не разбираше Моргоуз, че жена като нея става за смях с толкова по-млад мъж? Но ето, той не откъсваше очи от Моргоуз, сякаш тя бе най-прекрасната и привлекателна жена на света. Почти не забеляза Изота от Корнуол, която тъкмо се покланяше пред кралския трон редом с възстаричкия си съпруг, херцог Марк. А Изота бе толкова прекрасна, че из залата се понесе лек шепот — беше висока и стройна, а косата й имаше оттенъка на току-що изсечена медна монета. Но когато я бе взел за съпруга, Марк несъмнено бе мислил по-скоро за ирландското злато — като прекрасната златна огърлица, която Изота носеше на шията си и тежката златна катарама на наметалото й; за ирландските перли, като тези, които тя носеше вплетени в косите си — бе мислил повече за съкровищата, които Изота бе донесла като зестра, отколкото за красотата й. Гуенхвифар си каза, че никога не е виждала по-красива жена. В сравнение с нея Моргоуз изглеждаше подпухнала и възрастта й почваше да си личи, но независимо от това Ламорак продължаваше да я изпива с очи.
— Да, Изота е прелестна — намеси се в мислите й Моргоуз, — но в двора на херцог Марк се разправя, че предпочитала неговия наследник, младия Друстан43, пред самия Марк, и кой ли би могъл да я упрекне? Но тя е скромна и благовъзпитана, и ако е достатъчно разумна, ще се постарае да зарадва стареца с дете — макар че небесата са ми свидетел, и тази работа би станала по-лесно с помощта на Друстан — Моргоуз се изкиска. — Не личи брачното легло да й носи много радости. Тъй или иначе, предполагам, че от нея Марк иска наследник на Корнуол и нищо повече. Предполагам, че само това чака, за да обяви, че Корнуол е негова законна собственост, защото той го управлява, а не Моргана, която го наследи от Горлоис — всъщност къде е моята племенница? Така ми се иска да я прегърна отново!
— Ето я, идва заедно с Уриенс — каза Гуенхвифар, защото тъкмо в този момент кралят на Северен Уелс наистина бе наближил трона.
— Артур щеше да постъпи по-добре, ако бе омъжил Моргана в Корнуол — каза Моргоуз. — Сигурно си е казал, че Марк е твърде стар за нея. Но можеше да я даде и за жена на младия Друстан — майка му е роднина на покойния крал Бан от Долна Британия, та той е далечен братовчед на Ланселет и е красив почти колкото него, нали, Гуенхвифар? — тя се засмя весело и добави: — О, бях забравила, ти си толкова строго набожна, че не би могла да оцениш красотата на друг мъж, освен на законния си съпруг. Е, да, лесно е да си добродетелна, като си омъжена за млад, смел и хубав мъж като Артур!
Гуенхвифар имаше чувството, че ако послуша още малко бъбренето на Моргоуз, ще полудее. Тази жена не мислеше ли понякога и за нещо друго? Моргоуз тъкмо казваше:
— Мисля, че трябва да разменя няколко думи с Изота — тя е чужденка в Британия. Чувах, че говори съвсем малко нашия език, предпочитала да говори на езика на родната си страна. А чувах и друго, че там, в Ирландия, тя била известна лечителка, разбирала от билки, но и от магия. Когато Друстан се сразил с ирландския рицар Мархус, тя успяла да излекува раните му, а никой не вярвал, че той ще оживее. Затова и сега той е неин верен рицар и защитник — или поне той твърди, че това е причината — продължаваше да бъбри Моргоуз, — но тя е толкова красива, че не бих се учудила, ако… Мисля, че трябва да я запозная с Моргана — тя също много разбира от билки и е веща в лечителското изкуство. Сигурно ще има за какво да си говорят. Доколкото си спомням, Моргана даже знае и малко езика на ирландците. Да, освен това тя също е омъжена за човек, който е толкова стар, че може да й бъде баща — Артур наистина не постъпи правилно! Гуенхвифар каза сковано:
43
Друстан — вероятно така е звучало на келтски името Тристан. Друстан и Изота са очевидно легендарните влюбени, станали по-късно известни като Тристан и Изолда. (бел.прев.)