Тя поклати глава и отбеляза:
— Не би трябвало да наричаш Изота кралица — в Корнуол няма друга кралица, освен мен. Марк управлява там само в качеството си на мой кастелан45 и е крайно време да разбере това, ако още не е успял.
— Струва ми се, че на Изота й е все едно с каква титла ще се украси Марк — каза Гауейн, и се обърна, за да погледне към дългата маса, където бяха насядали дамите. Моргоуз се бе присъединила към Гуенхвифар и ирландката, и трите разговаряха с Ланселет. Гуенхвифар му се усмихваше — Моргоуз очевидно бе казала някаква шега, която бе разсмяла всички — всички, с изключение на Изота от Корнуол, която се взираше с невиждащ поглед в пространството. Изящното й лице беше бледо и измъчено. Гауейн продължи:
— Не съм виждал човек да изглежда по-нещастен от тази ирландска кралица. Моргана отвърна:
— Ако аз бях омъжена за стария херцог Марк, надали щях да имам много поводи за радост — а Гауейн я прегърна грубовато.
— Артур не постъпи правилно и с теб, като те даде на този дъртак Уриенс, Моргана — може би и ти си нещастна?
Гърлото на Моргана се сви. Трогателната загриженост на Гауейн едва не я разплака.
— Може би за жените така или иначе не е отредено много щастие в брака…
— Не съм много сигурен — каза Гарет. — Струва ми се, че Лионорс наистина е щастлива.
— Да, но Лионорс е омъжена за теб — засмя се Моргана. — Аз не бих могла да имам нейния късмет — нали съм само старата ти братовчедка.
— Както и да е — продължи Гауейн, — никога не бих укорил в нещо майка ни. Тя беше добра съпруга на Лот до последния му ден, и докато той бе жив, никога не показваше открито, че има любовници. Тя има право на щастие, а Ламорак е добър човек и истински рицар. Що се отнася до Гуенхвифар… — лицето му се изкриви в гримаса. — Мога само да съжалявам, че Ланселет не успя да я отведе оттук, докато все още бе възможно Артур да се огледа за друга жена. Е, предполагам, че младият Галахад ще стане добър крал един ден. Ланселет също произлиза от кралската династия на Авалон, а и кръвта, унаследена по линия на Бан от Долна Британия, е също кралска.
— Все пак мисля, че твоят син по право е по-близо до престола от сина на Ланселет, Моргана — каза Гарет, и тя си спомни, че беше достатъчно голям при раждането на Гуидиън, за да не е забравил за него. — При това хората от Древните племена с по-голяма готовност биха се заклели във вярност на сестрата на Артур — по стария закон, когато властта се е предавала по женска линия, естествен наследник е синът на сестрата.
Гарет се смръщи, замисли се за миг, и после попита:
— Той също ли е син на Ланселет, Моргана?
Моргана си каза, че такъв въпрос е напълно естествен — той я приемаше като своя приятелка от детството. Затова поклати глава и се опита да обърне всичко на шега, за да не покаже раздразнението си.
— Не, Гарет. Ако беше тъй, щях да съм ти казала. Всяко нещо, което има връзка с Ланселет, представлява интерес за теб. А сега ме извинете, редно е да отида и да поговоря с майка ви — тя винаги е била добра с мен.
И тя се отправи бавно към подиума, на който седяха дамите. Залата сякаш ставаше по-препълнена, защото навсякъде се образуваха малки групички от хора — всеки намираше стари приятели и бързаше да се поразговори с тях.
Моргана винаги бе ненавиждала претъпкани с хора помещения, а и напоследък бе прекарала толкова много време из зелените хълмове на Уелс, че съвсем бе отвикнала от миризмата на много човешки тела, натъпкани на едно място, смесена с мириса на дима от огнището. Опита се да се промъкне отстрани покрай тълпата, но се сблъска с някакъв мъж. Въпреки че беше дребничка, човекът залитна и трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Той я погледна и Моргана се озова очи в очи с Мерлин Британски.
Не беше разговаряла с Кевин от деня, когато бе убита Вивиан. Изгледа го хладно и се опита да го подмине.
— Моргана…
Моргана се престори, че не чува. Тогава Кевин каза с глас, не по-малко студен от нейния поглед:
— Нима една дъщеря на Авалон ще отвърне лице, когато Мерлин говори?
Тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Щом ми нареждаш да те изслушам в името на Авалон, аз съм на твое разположение. Но нима ти, който предаде тялото на Вивиан на християните, можеш да искаш това? Деянието ти бе предателство към Авалон.