— Днес за първи път напускаш леглото след дълга болест, съпруже — не бива да се преуморяваш.
Увейн стана и каза:
— Разреши ми да те нося аз, татко.
После се наведе и взе болния старец на ръце като малко дете. Моргана веднага го последва, но на вратата се обърна и каза:
— Погрижи се за необходимото, Малин. Аз ще превържа раната на Увейн, преди да си легна.
Скоро Уриенс бе настанен удобно в леглото си в своята стая. Увейн остана при него, а Моргана се запъти към кухните. Искаше да приготви отвара, с която да напои компреса за раната на Увейн. Наложи й се да разбуди готвача и да го изпрати да грее вода в кухнята. За тези неща й бяха необходими мангал и котле в собствените й покои — как не се беше сетила по-рано? Малко по-късно, когато всичко беше готово, тя се качи отново в стаята на Уриенс и накара Увейн да седне, за да наложи раната му с дигащите пара компреси, напоени с билкова отвара. Младият човек въздъхна облекчено, защото компресът веднага започна да изтегля гнойта от занемарената рана.
— О, колко добре се чувствам, майко! Онова момиче от двора на крал Артур надали може да прави такива компреси. Когато се оженя за нея, ще я научиш ли на някои от многото неща, които знаеш? Тя е от Корнуол и се казва Шана. Придворна дама е на кралица Изота… Всъщност защо Марк се нарича крал на Корнуол? Мислех, че Тинтагел е твой по наследство, майко.
— Така е, Увейн. Наследих го от Игрейн и херцог Горлоис. Нямах представа, Че Марк възнамерява сам да царува в Корнуол — отвърна Моргана. — Нима се осмелява да твърди, че Тинтагел е негов?
— Не, последното, което чух е, че няма свой човек там — отвърна Увейн. — Нали сър Друстан бе отпратен на заточение в Бретан…
— Защо? Да не би да е служил на император Луций? — попита Моргана. Всякакви новини от двора бяха като свеж полъх на вятъра в мъртвилото на тези отдалечени земи.
Увейн поклати глава.
— Не, не е това. Чуха се слухове, че двамата с кралица Изота били прекалено привързани един към друг. Трудно бих могъл да виня горката лейди… Корнуол е на края на света, а и херцог Марк е стар и капризен, при това личните му прислужници твърдят, че бил и немощен. Сигурно животът на горката му жена е бил тежък, а пък Друстан е хубав мъж и свири чудесно на арфа. Лейди Изота много обича музика.
— Няма ли да ни съобщиш нещо от двора, което да не е свързано със злодеи и чужди жени? — смръщи се Уриенс, а Увейн се засмя.
— Ами например казах на лейди Шана, че баща й може да прати свой вестоносец при теб, и се надявам, скъпи татко, че когато човекът дойде, няма да го отпратиш с отказ. Шана не е богата, но аз нямам нужда от жена със зестра. Припечелих доста в Бретан. Ще ти покажа някои неща от плячката, а и за теб, майко, съм донесъл подаръци. — Той вдигна ръка и погали бузата на Моргана, която тъкмо се навеждаше, за да смени компреса му. — Знам, че ти не си като лейди Изота и не би обърнала гръб на добрия ми стар баща, за да се държиш като блудница.
Бузите на Моргана пламнаха; тя се сведе колкото бе възможно по-ниско над котлето с димяща билкова отвара, бърчейки нос от острата миризма на изпаренията. В очите на Увейн тя бе най-добрата сред жените и вярата му я изпълваше с щастие, но щастието беше примесено с горчивина поради съзнанието, че е незаслужено.
„Поне никога не съм поставяла Уриенс в унизително положение и не съм показвала публично връзките с любовника си…“
— Все пак би било редно да отидете до Корнуол, веднага щом баща ми се пооправи достатъчно, за да може да пътува — поде сериозно Увейн. Той трепна за миг, защото горещият компрес явно бе докоснал друга част от гноящата рана. — Ти трябва да настояваш за яснота, майко. Марк трябва да разбере, че няма право на претенции към твоето наследство. Ти не си се вестявала в Тинтагел толкова отдавна, че хората сигурно са забравили коя е истинската им кралица.
— Сигурно не е стигнало чак дотам — каза Уриенс. — Но това лято, по Петдесетница, ако съм по-добре, смятам да помоля Артур да уреди въпроса със земите на Моргана.
— И ако Увейн вземе жена от Корнуол — допълни Моргана, — ще му дам Тинтагел, за да управлява онези земи от мое име. Би ли искал да бъдеш мой управител, Увейн?
— Не мога да си представя нищо по-добро — отвърна Увейн, — освен може би това, че тази нощ ще спя без челюстта да ме боли на четиридесет различни места.
— Изпий това — каза Моргана и изсипа съдържанието на едно малко шишенце във виното му — и ти обещавам, че ще спиш добре.
— Мисля, че ще спя и без него. Толкова съм доволен, че съм у дома, под грижите на майка си, и че ще спя в собственото си легло — Увейн се наведе и прегърна баща си, после целуна ръка на Моргана. — Въпреки това ще изпия лекарството, без да се противя. — Той изпи на един дъх виното и направи знак на един от телохранителите на Уриенс да го придружи, за да му осветява пътя. В този момент влезе Аколон, прегърна баща си за лека нощ, и после каза: