Е, сега нямаше какво да се прави. Моргана слезе надолу, към кухните и чу как готвачът се оплаква, че сушеното месо е свършило, че килерите са почти празни и няма с какво да храни новодошлите.
— Тогава трябва да пратим Авалох на лов — каза Моргана и спря Малин, която тъкмо се канеше да отнесе на съпруга си сутрешната му чаша греяно вино.
Малин поде:
— Чух те да говориш с Авалох тази сутрин — какво толкова имахте да говорите? — тя бе намръщена и Моргана разчете мислите й — нещо много лесно, като се има предвид колко глупава беше Малин. Тя съзнаваше, че снаха й се страхува от нея и я мрази; наистина не беше справедливо, че Моргана е все още стройна и със стегнато тяло, а тя, Малин, е надебеляла и отпусната от многото раждания, че Моргана все още има лъскави черни коси, а Малин, постоянно заета с децата си, никога нямаше време да се погрижи за своята коса, да я среши и сплете както трябва.
За да не наскърбява снаха си, Моргана отвърна, не съвсем далеч от истината:
— Говорехме за Аколон и Увейн. Но сега разбирам, че килерите са почти празни и ще се наложи Авалох да отиде днес на лов за глигани… — В същия миг осъзна какво трябваше да се направи и сякаш се вкамени, а някъде отдалеч до нея достигна гласът на Ниниан: „Аколон трябва да наследи баща си“, а после чу и своя отговор… Малин я гледаше учудено и я чакаше да довърши думите си. Моргана се посъвзе и продължи: — Кажи му, че трябва да се опита да убие някой глиган, най-добре още днес, но най-късно утре, или много скоро ще омитаме последното брашно.
— Разбира се, ще му кажа, майко — отвърна Малин. — Той ще се зарадва, че има повод да не стои в замъка.
Въпреки хленчещия тон на Малин, Моргана усети задоволството на по-младата жена, че няма нещо по-сериозно.
„Горката женица. Какво ли е да си омъжена за тази свиня“. Моргана притеснено си припомни думите на Авалох: „Един ден аз ще стана крал на тази земя, и тогава няма да има милост за тези, които сега са живи само защото баща ми не можа да забрави, че е бил белязан със знака на змиите“.
Не можеше да не изпълни това, което й бе възложено: да направи всичко възможно Аколон да наследи трона на баща си — дори не заради самата себе си или в името на отмъщението, а в името на старата вяра, която те двамата с Аколон трябваше да възстановят в тези земи. „Само да имах половин час, да поговоря с Аколон, тогава той би отишъл на лов с Авалох и щяхме да приключим с тази работа“. Тя се питаше с хладна пресметливост: „Защо да цапам ръцете си, като мога да оставя това на Аколон?“
Уриенс наистина бе стар, но можеше да поживее още година, а дори и пет години, кой знае? Сега, когато Авалох знаеше всичко, той щеше да се съюзи с отец Ейан и двамата щяха да провалят влиянието на Аколон и Моргана върху стария крал. Тогава всичко, която тя бе съумяла да извоюва досега, щеше да бъде напразно.
Ако Аколон иска да наследи трона, може би той ще трябва да си го осигури сам. „Ако Авалох умре от отрова, аз ще бъда убита като вещица.“ А пък оставеше ли всичко на Аколон, нещата щяха да се развият като в онази стара балада, която започваше така: „На лов отишли двама братя…“
„Трябва ли да разкажа всичко на Аколон и да го оставя да извърши каквото е нужно, подтикван от гняв?“ Тя тръгна да го търси, но беше объркана и все още не можеше да реши как точно да постъпи. Откри го в покоите на Уриенс и още докато влизаше, го чу да казва:
— Днес Авалох отива на лов за глигани — килерите били опразнени. Смятам да тръгна с него. Отдавна не съм ловувал из нашите хълмове…
— Не — гласът на Моргана прозвуча рязко. — Остани днес при баща си. Той има нужда от теб, а пък Авалох ще тръгне с достатъчно ловци, които ще му помагат.
На себе си каза: „Трябва да намеря начин да му съобщя какво възнамерявам да направя“, но после размисли. Ако Аколон узнаеше за плановете й — макар че и тя самата не знаеше какво точно ще предприеме — той никога нямаше да даде съгласието си, освен може би първоначално, докато е още под впечатление от начина, по който Авалох се бе държал с нея.
„Пък и да се съгласи“, продължаваше наум Моргана, „това би означавало, че не го познавам толкова добре, че страстта ме е заблудила и че той не е толкова почтен, колкото предполагам. Защото съгласи ли се, той посяга на собствената си плът и кръв, а такива хора са прокълнати и проклятието ще стигне и него. Приеме ли да стане съучастник в убийството, значи не е човекът, комуто мога да разчитам и занапред. А на мен Авалох не ми е кръвен роднина, значи престъплението ми няма да бъде толкова тежко. Ако бях родила син на Уриенс, тогава щеше да ме стигне кръвната клетва.“