Е, времето не бе подминало поне Уриенс. Той все още ходеше изправен, държеше се, но вече имаше вид на старец. Косата му беше съвършено побеляла и Гуенхвифар го чу да разказва на Артур, че наскоро е оздравял от тежка белодробна треска. Тази пролет бе погребал и най-големия си син, разкъсан от дива свиня по време на лов.
Артур каза:
— Значи един ден ти ще бъдеш крал на Северен Уелс, сър Аколон. Така да бъде — Бог дава, Бог взема, тъй е речено в Светото писание.
Уриенс се наведе да целуне ръката на Гуенхвифар, но вместо това тя стана и целуна стария човек по бузата. Той бе облечен малко прекалено младежки — целият в зелено, с красива наметка на кафяви и зелени квадрати.
— Нашата кралица става все по-млада — усмихна се добросърдечно Уриенс. — Човек би казал, че си била в царството на феите, лейди.
— Може би тогава трябва да си рисувам бръчки по лицето, та да не ме заподозрат нашите епископи, че съм научила тайни, забранени за една християнка? Наистина, не е хубаво да се шегувам така в навечерието на свят празник. Е, Моргана — този път й се удаде да приветства сестрата на Артур с шеговит тон — ти пак изглеждаш по-млада от мен, а пък знам, че си по-възрастна. Кажи ми, каква е тайната ти?
— Няма нито тайна, нито магия — проговори Моргана с богатия си, плътен глас. — Работата е там, че почти няма какво да занимава мислите ми в онази далечна страна на края на света. Наистина ми се струва, че времето там тече по-бавно, и може би затова не старея толкова бързо.
Сега, когато погледна Моргана отблизо, Гуенхвифар действително забеляза, че времето не я е пощадило напълно; кожата й беше все още гладка, но около очите вече имаше ситна мрежа от бръчици, а и клепачите й бяха по-отпуснати. Ръката, която подаде на Гуенхвифар, бе прекалено слаба, даже кокалеста, и пръстените се въртяха на пръстите й. „Но Моргана е поне пет години по-възрастна от мен“, помисли Гуенхвифар. Изведнъж й се стори, че двете не са вече зрели жени, а онези две съвсем млади момичета, които се бяха срещнали за първи път на Авалон.
Ланселет отиде първо да поздрави Моргана. Гуенхвифар се стъписа от силата, с която я прониза ревността. Не бе мислила, че вече е способна на толкова силно чувство… „Сега Илейн е мъртва… А съпругът на Моргана е толкова грохнал, че надали ще дочака и Коледа…“ Чу как Ланселет направи смеешком някакъв комплимент на Моргана, чу и тихия, сладък смях, с който му отвърна Моргана.
„Но не — не, тя не гледа вече Ланселет с очите на влюбена жена — виж ти погледът й все следи принц Аколон… Да, той наистина е хубав мъж… а пък съпругът й е два пъти по-възрастен от нея…“ — каза си Гуенхвифар и дори изпита справедливото възмущение на добродетелна съпруга.
— Време е да седнем на трапезата — прекъсна тя мислите си и кимна на Кай.
— В полунощ Галахад трябва да започне бдението си над рицарските доспехи и може би ще предпочете да си почине преди това, та да не му се доспи после…
— Няма да ми се доспи, лейди — отвърна младият мъж и сърцето на Гуенхвифар отново се сви. Как би се радвала, ако този русокос млад човек бе наистина неин син! Галахад бе вече израснал, широкоплещест и доста по-висок от Ланселет. Лицето му сияеше от чистота и някакво спокойно щастие. — За мен тук всичко е ново и интересно. Камелот е толкова красив град, направо като от приказките! Пък и пътувах насам редом с баща си — докато бе жива, майка ми говореше за него като за крал или светец, не като за обикновен смъртен.