Артур стана от трона, за да прегърне леля си и сестра си. Гуенхвифар хвана Галахад за ръка и каза:
— Тази вечер ще седиш редом с мен, момчето ми. „Да, това бе синът, който тя трябваше да роди на Ланселет — или на Артур…“ Когато той седна до нея, тя додаде:
— Сега, когато почна да опознаваш баща си, сигурно си разбрал, че той не е светец, а просто много мил и добър човек?
— А нима светецът е нещо друго? — каза Галахад с все така възторжено сияещи очи. — Не можеш да ме убедиш, че е обикновен човек, лейди, той е нещо много повече. А е и кралски син, и съм уверен, че ако избираха за наследник не най-възрастния, а най-достойния, сега той щеше да е крал на Долна Британия. Щастлив е този, който може да нарече такъв герой свой баща — допълни той. — Ето, аз имах възможност да разговарям с Гауейн, и той ми каза, че не е обичал баща си и дори понякога е изпитвал към него презрение, а нима някой е говорил за моя баща по друг начин, освен с възхита?
— Надявам се тогава той винаги да остане безукорен рицар в очите ти — отвърна Гуенхвифар. Бе поставила Галахад да седи между нея и Артур, както се и полагаше на престолонаследник. От другата си страна Артур бе поставил кралица Моргоуз, до нея седеше Гауейн, а още по-нататък Увейн, като близък приятел на Гауейн. Двамата бяха неразделни, както на времето Гарет и Ланселет.
На съседната маса седяха Моргана и нейният съпруг, заедно с други гости — бяха все роднини, но Гуенхвифар не можеше да различи лицата им от такова разстояние. Тя протегна врат и примижа в усилието си да вижда по-ясно, после се отказа — примижаването щеше да я загрози, и веднага заразтрива бръчките около очите си. Внезапно й хрумна, че може би някогашният й страх от открити пространства се е дължал на силното й късогледство. Може би се бе бояла от външния свят просто защото не го виждаше ясно?
Тя се обърна към Артур над главата на Галахад, който ядеше с вълчи апетит като всяко младо момче:
— Покани ли Кевин да вечеря с нас?
— Да, но той прати да ми известят, че не може да дойде. Тъй като не е на Авалон може би ще отпразнува деня по свой начин. Поканих и епископ Патрициус, но той вече е започнал нощното си бдение — ти ще го срещнеш в църквата, Галахад.
— Мисля си, че да бъдеш крал не е много по-различно от това да си Божи служител — каза Галахад с ясния си глас. Разговорите бяха затихнали и думите му се чуха съвсем отчетливо от единия до другия край на залата. — И кралят, и свещеникът се заклеват да служат на Бога, но и на хората, и да вършат само това, което е редно…
Гарет се намеси:
— Нещо такова си мислех и аз, преди да ме посветят в рицарство, момчето ми. Дано даде Бог никога да не се усъмниш в тази си вяра.
— Винаги съм желал рицарите от нашето братство да бъдат на страната на правото — намеси се Артур. — Никога не съм изисквал от тях да бъдат дълбоко религиозни, Галахад, но винаги съм се надявал да бъдат добри хора.
Ланселет се обърна към Артур:
— Може би младите ще живеят в свят, в който ще е по-лесно да бъдеш добър.
Гуенхвифар почувства колко дълбока бе тъгата в гласа му.
— Но ти си добър, татко — каза Галахад. — Надлъж и нашир из нашите земи се знае, че си най-великият рицар на крал Артур.
Ланселет се позасмя смутено.
— Да — също като онзи саксонски герой от легендата, който отсякъл лапата на чудовището от езерото. Съчинили са песни за моите дела, защото действителните разкази не са достатъчно вълнуващи, та да ги разказват край огнищата през дългите зимни вечери.
— Но ти наистина си убил дракон, нали? — настоя Галахад.
— О, да — и беше наистина ужасен звяр. Но дядо ти стори не по-малко от мен, за да бъде умъртвено чудовището — каза Ланселет и веднага се обърна към кралицата: — Лейди Гуенхвифар, никъде не се храним така добре, както на твоята трапеза…
— Даже прекалено добре — намеси се Артур, потупвайки се по корема. — Ако правим по-често такива пиршества, ще затлъстея като някой от онези саксонски крале, които се наливат постоянно с бира. А пък утре е самият празник и трябва да се сложи трапеза за много повече хора — наистина се чудя как се справя кралицата!
Лицето на Гуенхвифар пламна от задоволство.
— Това пиршество наистина е моя заслуга, но утрешното си е изцяло дело на сър Кай и той има всички основания да се гордее. Наредил е месото за утрешната трапеза вече да се върти на шишовете. Лорд Уриенс, ти не яде никакво месо…