Артур прегърна Гуидиън и каза с толкова несигурен глас, че думите му почти не се чуваха:
— Синът на скъпата ми сестра е добре дошъл в моя двор, като мой роден син. Ела, седни до мен, Гуидиън.
Гуенхвифар се обърна да види Моргана. На бузите й пламтяха червени петна. Беше прехапала долната си устна с малките си остри зъби. Значи Моргоуз изобщо не я бе подготвила, че ще представи момчето на баща му… Не, на краля. Гуенхвифар отново си каза, че няма причини момчето да знае чий син е. Но сигурно, ако се е вглеждал в огледалото, бе дълбоко убеден, че Ланселет му е баща.
Всъщност не можеше да се говори за момче — беше си мъж, на около двадесет и пет години.
— Запознай се с братовчед си Галахад — каза Артур и Галахад веднага протегна ръка.
— Ти си по-близък по кръв на краля и имаш по-голямо право да заемаш моето място — каза той с момчешка непринуденост. — Чудя се как не си ме намразил!
Гуидиън се усмихна и каза:
— А откъде знаеш, че не съм, братовчеде?
Гуенхвифар се стресна за миг, но после видя, че Гуидиън се усмихва. Да, несъмнено бе син на Моргана — имаше същата усмивка, която го караше да прилича на доволен котарак! Галахад също примигна, но после явно реши, че братовчед му се шегува. Гуенхвифар просто можеше да прочете мислите му: „Това син на баща ми ли е, да не би да ми е полубрат?“ Галахад имаше наскърбения вид на малко кученце, с което са отказали да си поиграят.
— Не, братовчеде — поде Гуидиън. — Това, което си мислиш, не е истина. Гуенхвифар помисли с болка, която почти й спря дъха, че като се усмихва, тъмното му, даже мрачно лице внезапно засиява също като лицето на Ланселет — сякаш огряно от слънчев лъч. Галахад се опита да възрази:
— Не съм… Нищо такова…
— Не, разбира се — съгласи се учтиво Гуидиън, — нищо такова не си казал, но е съвсем очевидно, че го мислиш, както впрочем и почти всички останали в тази зала. — Той малко повиши гласа си — звучеше наистина досущ като Ланселет, като изключим северняшкия акцент: — Ние, от Авалон, приемаме наследственост само по майчина линия, братовчеде. Аз произхождам от древната кралска династия на Авалон и това ми стига. Би било нахалство от страна на който и да било да претендира за бащинство на детето на Велика жрица от Авалон. Но, разбира се, както всеки човек и аз бих желал да зная кой ми е баща, а това, което ти си помисли, е казвано неведнъж досега — че съм син на Ланселет. Много хора са забелязвали приликата, особено през последните три години, докато живях и се обучавах на бойно изкуство сред саксонците — допълни той. — Там никой не е забравил бойните ти подвизи, лорд Ланселет. Безброй бяха тези, които ми казваха, че не е позор, а гордост да си незаконороден син на мъж като теб, сър! — той отново се позасмя тихичко. Гласът му толкова напомняше на гласа на човека, към когото се обръщаше, че Ланселет също явно се чувстваше неудобно. — Все се налагаше да ги разубеждавам. От всички мъже в това кралство, които биха могли да са ми бащи, единствено за теб знам със сигурност, че не би могъл да бъдеш. Очевидно става дума просто за семейна прилика, нищо повече. Аз съм ти братовчед, Галахад, а не брат. — Гуидиън се облегна назад. — Много ли ще те притеснява това, че който ни види, ще мисли, че сме братя? В края на краищата не можем непрекъснато да обясняваме как стоят нещата на всеки срещнат!
Галахад отвърна притеснено:
— Не бих имал нищо против, ако наистина бяхме братя, Гуидиън.
— Но пък тогава, ако и аз бях син на баща ти, може би аз щях да наследя трона. Гуидиън отново се усмихна и Гуенхвифар разбра, че той изпитва искрено удоволствие от притеснението, което причиняваше на всички; дори тази склонност към злорадство доказваше в нейните очи, че Моргана му е майка.
Намеси се Моргана с плътния си глас — както винаги думите й се чуваха съвсем ясно, въпреки че не говореше високо.
— За мен също нямаше да е неприятно Ланселет да ти е баща, Гуидиън.
— Предполагам, че е тъй, лейди — отвърна Гуидиън. — Прости ми, лейди Моргана, но съм свикнал да наричам кралица Моргоуз своя майка.
Моргана се засмя.
— Ако ти не можеш да ме приемеш за майка, на мен също ми е трудно да си представя, че си ми син, Гуидиън — каза тя. — Благодарна съм за това семейно събиране, Гуенхвифар. Можеше да ми представят сина ми утре, в разгара на празненството.
Уриенс каза:
— Струва ми се, че всяка жена би трябвало да се гордее с такъв син, а който и да е баща ти, Гуидиън, той може само да съжалява, че не е признал бащинството си.
— О, не мисля, че е тъй — отвърна Гуидиън и Гуенхвифар, забелязала как очите му, макар и за частица от секундата, се насочиха към Артур, си каза: „Може да има основания да твърди, че не знае кой му е баща, но е ясно, че лъже“. По някаква необяснима причина тази мисъл я обезпокои. Та нали щеше да е много по-притеснително за всички, ако се бе изправил пред Артур и бе настоял да узнае защо той, родният му син, не е и престолонаследник.