Уриенс примигна, явно стъписан, но не каза нищо. Аколон поклати глава:
— Не, братко. Ланселет е просто много щедър, това е всичко. Когато Гарет се появи за първи път в двора, без никой да го познае, Ланселет му даде дрехи и оръжие, та да се облече достойно за ранга си. Ако смяташ, че Ланселет има някаква слабост да вижда дрехите си облечени от млади и хубави мъже, то знай, че и друг път са се чували подобни злословия, но няма в кралския двор мъж, стар или млад, който да е чул от него дори и дума, излизаща от границите на благородството и рицарското достойнство.
— Тъй ли? — попита Гуидиън, и Моргана забеляза, че се радва на полученото сведение. Беше й ясно, че ще го складира в съзнанието си както скъперник трупа злато в раклата си. — Сега си спомням — продължи той замислено, — разказвали са ми как веднъж, когато Ланселет бил на гости в двора на Лот — било е много отдавна, той бил още момче — дали му арфа и го помолили да попее, а той изпял някаква песен от римско време, която пеели в двора на Александър Велики — за любовта, която свързвала другарите по оръжие. Много му се подигравали тогава. Оттогава пее само за красотата на кралицата, или пък балади за рицарски подвизи — за приключения и битки с дракони.
Моргана го прекъсна, защото не можеше да понася повече презрителния му тон.
— Ако искаш подарък за посвещаването си, ще поговорим, след като се видя с Артур, но сега нямам време.
Гуидиън сведе поглед към обувките си. За първи път й се стори, че самоувереността му се е изпарила.
— Майко… крал Артур е наредил да повикат и мен… Може ли да отидем заедно?
Моргана поомекна пред това признание, че и той е раним и несигурен.
— Артур няма да ти стори нищо лошо, синко, но ако предпочиташ, ела с нас. Ако кралят пожелае, просто ще ти каже да излезеш и да почакаш, докато свърши разговорът му с нас.
— Хайде, тръгвай с нас, братко — каза Аколон и хвана Гуидиън за ръка тъй, че той ясно видя синкавата татуировка на китката му. — Първи ще влязат кралят и кралицата, а ние с теб — след тях…
Моргана, докато вървеше редом с Уриенс, си каза, че е много мило от страна на Аколон да се сприятели със сина й и да се държи с него като с брат. Но в същия миг я побиха тръпки и Уриенс попита:
— Студено ли ти е, Моргана? Трябваше да си вземеш наметка…
В кралските покои гореше огън. Когато влезе, Моргана дочу звуци на арфа. Артур се бе разположил в дървен стол, отрупан с възглавници. Гуенхвифар редеше бод след бод върху една лента, блестяща от златна бродерия. Прислужникът обяви тържествено:
— Кралят и кралицата на Северен Уелс, синът им сър Аколон, и сър Ланселет.
Гуенхвифар вдигна очи, като чу името на Ланселет, и се засмя.
— Не, не е той, макар че наистина много си приличат. Това е сър Мордред, нали, когото днес посветиха в рицарство?
Гуидиън се поклони на кралицата, но не каза и дума. Артур, който явно приемаше срещата за семейна, не се церемонеше.
— Седнете всички. Сега ще поръчам да донесат вино.
Уриенс отвърна:
— Артур, днес изпих толкова вино, че по него може да заплува цял кораб! Няма да пия, благодаря ти — но може би главите на по-младите още държат…
Гуенхвифар се упъти към Моргана и тя разбра, че ако не започне да говори веднага, Артур ще се заприказва с мъжете, а от нея ще се очаква да седне в някой ъгъл с кралицата и да мълчи — най-много можеха да разговарят шепнешком за женски работи — за бродерия, за прислугата, и коя от придворните дами е бременна…
Тя кимна на прислужника и каза:
— Сипи и на мен една чаша.
Същевременно си спомни с болка как някога казваше с гордост, че като всяка жрица на Авалон пие вода само от Свещения извор. Отпи малко вино и поде:
— Начинът, по който ти прие саксонските си съюзници, дълбоко ме наскърби, Артур. Не — настоя тя, като видя, че Артур понечи да я прекъсне, — аз не говоря като жена, която се бърка в управлението на държавата. Говоря като кралица на Северен Уелс и херцогиня на Корнуол. Всичко, което засяга подвластните ми земи, засяга и мен.
— Тогава можеш само да се радваш, защото и в Северен Уелс, и в Корнуол цари мир — отвърна Артур. — Към това съм се стремил през целия си живот — още откак дораснах да ми дадат меч, се надявах някога да сложа край на войните със саксонците. По онова време мислех, че войните ще свършат, когато ги прогоним отвъд морето, там, откъдето са дошли. Но Мирът си е мир, и щом цената му е мирен договор със саксонците, аз нямам нищо против. Бикът може да свърши работа и не само като печено за вечеря. Може например да го скопиш и да го впрегнеш да ти тегли ралото…