Можеше да поговори с Кевин — с Мерлин… Но нали тя самата бе отхвърлила обичта му, искреното му приятелство… Какво пък, в двора наистина имаше много бабувачки. Щеше да се наложи да подкупи някоя, за да си държи езика зад зъбите. Щеше да разкаже жалната история за тежкото раждане на Гуидиън, да обясни, че се страхува за живота си. Щяха да се разберат помежду си като жени. А и в нейната торбичка бяха останали още някакви билки — необходима й беше само още една, сама по себе си безвредна, но смесеше ли я с останалите, щеше да се получи това, което й трябваше, за да пометне. Та нали нямаше да е първата, дори в този двор, която се отървава от нежелана бременност? Все пак трябваше да запази всичко в тайна, защото Уриенс никога не би й простил… Макар че какво значение имаше това, в името на Богинята? Докато всичко се разбереше, тя вече щеше да е кралица редом с Артур — не, с Аколон — а Уриенс щеше да се е върнал в Уелс, или да се е продънил в ада…
Тя забеляза, че старият човек е заспал и се измъкна на пръсти от стаята. Бързо успя да намери една от бабувачките и я помоли за третата, безвредната билка. После отиде в своята стая и веднага се зае да приготвя отварата на огъня. Знаеше, че ще се почувства много зле от нея, но нямаше никакъв друг изход. Изпи сместа, която горчеше като жлъчка, изми чашата и я прибра.
Ако само можеше да види какво става сега във владенията на феите! Да можеше поне за миг да зърне любимия си, да види помогнал ли му е Екскалибур. Пак й се повдигаше, но бе прекалено неспокойна, за да си легне до Уриенс — не можеше да понесе мисълта, че ще лежи до спящия старец, боеше се и от образите на смърт и кръвопролития, които сигурно щяха да започнат да я измъчват, веднага щом затвореше очи.
След време реши да вземе хурката и вретеното и да слезе с тях в покоите на кралицата. Знаеше, че жените са се събрали там — кралица Гуенхвифар с придворните си дами, а също и Моргоуз от Лотиан, и се занимаваха както винаги с нескончаемото си предене и тъкане. Продължаваше да ненавижда преденето, но щеше да се опита да се владее, а и при всички положения щеше да е по-добре, отколкото да седи сама в стаята. А ако все пак не успееше да затвори съзнанието си за виденията, поне щеше да престане да я измъчва неизвестността за съдбата на двамата мъже, които обичаше, и които сега бяха някъде във владенията на феите…
Гуенхвифар стана да я посрещне, но прегръдката й не беше топла. Сетне я покани да седне близо до огъня, където седеше и тя.
— С какво се занимаваш сега? — попита Моргана, оглеждайки гоблена, който бродираше кралицата.
Гуенхвифар гордо разгъна пъстро извезаната тъкан.
— Предназначен е за олтара на църквата — виждаш ли, това е Дева Мария, а това е ангелът, който идва да й извести, че тя ще роди Божия син… А това е Йосиф, който наблюдава всичко изумен… Виж, направила съм го стар, с дълга, дълга брада…
— Ако бях на мястото на стария Йосиф и младото момиче, което ми е обещано за жена, ми разкажеше такава история, след като е прекарало известно време насаме с такъв хубав млад мъж като този ангел, щях да се усъмня доста в ангела — отбеляза непочтително Моргоуз. Моргана за първи път се замисли сериозно за непорочното зачатие на Дева Мария. Кой знае, може би Исусовата майка е решила просто да обясни бременността си с тази история за ангела… Но нали във всички религии се говори за дева, която носи детето на Бога в утробата си?
Имаше чувството, че всеки момент ще изпадне в истерия, но не можеше да овладее мислите си. Взе шепа разчепкана вълна и започна да я наглася на хурката. „Нали аз също дарих девствеността си на Рогатия бог и родих син на Краля — елен… може би Гуидиън ще ме възкачи на престола, както Исус Христос е въздигнал майка си на небесата?“
— Толкова непочтително се изразяваш, Моргоуз — Гуенхвифар се нажали и Моргана бързо отклони темата, като я похвали за фината бродерия и я попита кой е нарисувал модела за гоблена.
— Сама го нарисувах — отвърна Гуенхвифар за голяма изненада на Моргана, която отдавна бе убедена, че съпругата на брат й е лишена от всякакъв талант. — Отец Патрициус ми обеща да ми покаже как се прерисуват букви със златна и карминена боя — продължи кралицата. — Той казва, че рисувам много добре за жена. Не съм и помисляла, че ще мога да се справя, Моргана, а ето, ти сама си избродирала красивата ножница за меча на Артур. Той ми е разказвал, че си извезала сама всичко, до последния бод. Тя е много красива — продължи да бърбори Гуенхвифар, безхитростна като момиче на половината на годините й. — Предлагала съм му неведнъж да му избродирам нова ножница, не исках той, като християнски крал, да носи тези езически символи, но той винаги казва, че тази ножница е направена от любимата му сестра и че никога няма да се раздели с нея. Да, тя наистина е прекрасна… На Авалон ли направиха златните конци за бродерията?