— Аз не вярвам много в тези неща — каза тихо Ниниан. — Каквото е писано то и без туй ще стане… Но щом държиш, Моргана, ще дойда с теб.
Мълчаливо, като черни сенки, двете се плъзнаха през влажния, светъл предутринен час към Свещения извор. С ъгъла на очите си Моргана виждаше високата, безмълвна фигура на Рейвън, която бе спуснала плътен воал пред очите си. До нея се беше изправила Нимю — бледа и ефирна като утрото като току-що разцъфнал цвят. Най-неочаквано сърцето на Моргана се сви от дива, болезнена завист. „На мен Богинята ми отказа този дар — не ме дари с красота, за да ме възнагради за всичките ми жертви…“
Проговори Ниниан.
— Нимю е девица. Тя е тази, която ще погледне в огледалото. Четирите тъмни сенки се отразиха върху бледата повърхност на езерото — на фона на бледото небе, което вече почваше да се пропъстря с розово. Светът мълчеше в очакване на зората. Нимю пристъпи по-напред и се наведе над водата, придържайки с две ръце дългите си руси коси. Моргана сякаш виждаше себе си — как се взираше в едно излъскано до блясък сребърно блюдо, пълно с вода, а до нея стоеше Вивиан — мълчалива и съсредоточена… Нимю каза с тих, не свой глас:
— Накъде да насоча взора си, майко моя?
Може би трябваше да заговори Рейвън, но тъй като тя не наруши мълчанието, Моргана се реши и попита:
— Наистина ли Авалон е жертва на предателство? Каква е съдбата на свещените друидски символи?
Мълчание. Чуваше се само чуруликането на най-ранобудните птички и тихия ромон на Свещения извор, който пълнеше Огледалното езеро. Надолу по склоновете унищожените от бурята ябълкови градини напомняха на слезли ниско бели облаци, а малко над тях, на върха на Тор, силуетите на наредените в кръг камъни се открояваха на бледото утринно небе.
Продължаваше да цари пълна тишина. Но изведнъж Нимю потрепна и започна да шепне:
— Не мога да видя лицето му…
В същия миг повърхността на езерото се набразди, и Моргана видя в него един изгърбен силует, който се движеше бавно, с усилие… Видя стаята, където бе стояла мълчаливо зад Вивиан, когато Талиезин постави Екскалибур в ръцете на Артур — и чу отново гласа на стария Мерлин, който предупреждаваше… „Недей — за непосветения докосването до нашите светини е равностойно на смърт!“ Моргана имаше чувството, че не говори Нимю, а сам Талиезин… но този, който бе влязъл в стаята, бе посветен, беше самият Мерлин Британски — и той извади копието, чашата и блюдото от скривалището, скри ги под наметалото си, и тръгна да прекосява Езерото — тръгна към другия бряг, където Екскалибур проблясваше в мрака, сякаш за да го насочи към себе си… Свещените символи бяха събрани отново.
— Мерлин! — прошепна удивена Ниниан. — Но защо?
Моргана знаеше, че лицето й бе като изсечено от камък, когато проговори:
— Веднъж той дори ми каза, че иска да постъпи така. Каза, че сега Авалон е далеч от света, затова неговите светини трябва да бъдат изнесени там, където могат да служат на Боговете, независимо от това с какво име ги наричат хората…
— Но той иска да ги оскверни — разгорещи се Ниниан, — да ги постави служба на онзи Бог, който иска да прогони другите богове…
В настъпилата тишина до слуха на Моргана достигна песента на монасите. В този миг се появи слънцето и ослепителната му светлина заля Огледалното езеро, превърна го В течен огън — ярък, всепоглъщащ… Изгряваше не слънцето, а гигантски огнен кръст, обгърнал цялото небе. Притихналата утринна земя се къпеше в лъчите му… Моргана затвори очи и покри лицето си с ръце.
— Нека отидат там, където са нужни на хората, Моргана — прошепна Рейвън. — Богинята няма да изостави своето…
Моргана продължаваше да чува тихото пеене на монасите „Кирие елейсон… Христе елейсон…“ — „Господи, помилуй… Христе, помилуй…“
Свещените друидски предмети бяха просто символи — сигурно Богинята бе допуснала това да се случи като знак, че на Авалон вече няма нужда от тях, че трябва да се появят в света на хората, за да им помогнат…
Огненият кръст продължаваше да изгаря очите на Моргана — тя отново покри лице с ръце и се обърна гърбом към светлината.
— Дори аз нямам право да освободя Кевин от дадената дума. Той се е заклел със страшна клетва, когато встъпи в свещен брак с нашата земя — заложи живота си на мястото на краля. Сега е нарушил обета си и е обречен. Но преди да накажа предателя, трябва да възпра предателството. Друидските светини трябва да се върнат на Авалон, дори ако се наложи да ги донеса тук със собствените си две ръце. Веднага тръгвам за Камелот.
Нимю прошепна:
— Аз също ли трябва да дойда? Аз ли съм тази, която трябва да отмъсти за Богинята? — и Моргана видя съвсем ясно това, което трябваше да предприеме. Тя самата трябваше да върне светините на Авалон. Те бяха поверени на нея и ако само бе намерила сили в себе си да заеме мястото, което й се полагаше по право, вместо да предпочете собственото си спокойствие, никога нямаше да допусне това предателство. А Нимю — Нимю щеше да накаже предателя.