„Тя не трябваше да идва тук. Аз съм тази, която не разбра, че над светините ни е надвиснала опасност; аз не разбрах, че Мерлин ще ни предаде. Аз съм длъжна да намеря изход; но изпълня ли веднъж задачата си, как ще съумея да се добера до Авалон? Ще ме преследват, а Рейвън е на края на силите си“.
Най-сетне успяха да намерят един ъгъл, откъдето можеха да виждат доста добре всичко, което ставаше наоколо, без някой да им обръща внимание. В другия край на просторната зала беше огромната трапеза на ирландските крале — Кръглата маса. Славата й се носеше из цялата страна — разправяха легенди за нея, за подиума, на който седяха кралят и кралицата, за това как на мястото на всеки рицар и член на братството е написано името му. Стените бяха окичени с пъстроцветни знамена. След годините, прекарани в отшелничество на Авалон, ярките цветове, целият този блясък и пъстрота дразнеха Моргана и й се струваха вулгарни.
След време тълпата зашумя, после от всички страни закънтяха тромпети и наоколо всички зашепнаха. Моргана си каза: „Колко странно ще бъде да гледам кралския двор отстрани, след като толкова дълго време съм била част от него!“ Кай вече отваряше високите двери на другия край на залата, и Моргана изведнъж изтръпна — Кай щеше да я познае, както и да е облечена. Но не, нямаше защо да се бои — никога не би му хрумнало да погледне към нея.
Колко ли години бяха изтекли в блажен покой на Авалон? Моргана нямаше представа. Но Артур изглеждаше все така строен, висок, дори още по-величествен, косата му бе все така светлоруса, та не можеха да се различат сребърните кичури из грижливо сресаните му къдрици. Гуенхвифар също бе още стройна, с изправена снага под пищната празнична одежда, макар че Моргана успя да забележи, че гърдите й са вече отпуснати.
— Колко млада изглежда кралицата! — измърмори някаква жена в съседство с Моргана. — Артур я взе за жена в същата година, когато аз родих първия си син, а я ме вижте сега! — Моргана хвърли неволно поглед към жената, и видя, че е беззъба и превита одве, та чак изглеждаше гърбава. — Чувах, че онази вещица, сестрата на краля, феята Моргана, им дала талисмани, та да останат вечно млади…
— С талисмани или без — изфъфли заядливо една съвсем грохнала старица, — ако кралица Гуенхвифар трябваше заран и вечер да чисти на добитъка, да ражда по едно дете всяка година и да го кърми след това, нямаше да остане и помен от красотата й! Така си е, и нека Бог я благослови, но ми се ще някой свещеник да ми обясни защо тя е надарена с всички блага в този живот, а за мен остава само мъката?
— Стига си мърморила — сряза я първата жена. — Нали ще се натъпчеш до насита днес, и ще гледаш всички тези прекрасни лордове и техните дами, а пък и нали знаеш какво казваха някога друидите? Кралица Гуенхвифар е вършила добро, когато е била преди на този свят, и затова в този си живот носи красиви рокли и скъпоценности, и кралска корона, а такива като теб и мен са бедни и грозни, защото не сме заслужили друго. Някой ден, ако внимаваме да бъдем добри и честни в този живот, ще можем да се родим отново с по-щастлива съдба.
— Да, да — изсумтя старицата, — всичките са една стока — и друиди, и свещеници. Така разправят друидите, свещениците пък казват, че ако изпълняваме съвестно дълга си тук, на земята, ще отидем след смъртта си небесата, ще седим редом с Исуса Христа и никога няма да идваме обратно на този порочен свят. Каквото и да разправят, всичко опира пак до там — някои са родени в нищета и така си умират, а други винаги получават това, което пожелаят!
— Ама и тя май не е много щастлива — намеси се друга жена от тълпата. — Може да си е кралица, но не е родила на Артур ни едно детенце, а пък аз си имам хубав син, който сега ме отменя на нивата, и две дъщери — едната се омъжи и живее близо до мен, а другата прислужва на монахините в Гластънбъри. А кралица Гуенхвифар, ще не ще, трябваше да осинови сър Галахад — сина на Ланселет и собствената й братовчедка Илейн, за да има кой да наследи трона на Артур!
— Тъй, тъй, така разправят те — обади се четвърта старица, — но и ти, и аз знаем кога кралица Гуенхвифар я нямаше дълго време в Камелот — беше през шестата или седмата година от царуването на Артур. Всички брояхме тогава на пръсти месеците. Жената на доведения ми брат слугуваше тогава в кухните на замъка, и всички говореха, че кралицата не прекарва нощите си в леглото на краля…
— Я млъкни, стара клюкарке! — намеси се пак първата жена. — Само да те чуе някой от шамбеланите, и ще те накиснат навън в езерото, както правят с клеветниците! Аз пък казвам, че Галахад е смел рицар и от него ще излезе добър крал, и да живее крал Артур! Какво ме интересува коя е майката на Галахад? Мен ако питаш, прилича повече на копеле на Артур — рус е също като него. Ами виж там сър Мордред — всички знаят, че е незаконен син на краля от някаква уличница.