Тогава погледът ми се спря на дребна тъмнокоса жена. Беше толкова дребна, че първоначално я помислих за момиче, не много по-голямо от мен самата. Седеше на стол с бродирана тапицерия. Протегна ръце към мен и рече:
— Ела тук, Моргана. Помниш ли ме?
Не, не я помнех, но когато погледнах мургавото й лице, озарено от вътрешен блясък, имах чувството, че я познавам откак свят светува.
Все пак се понацупих, защото се притесних да не ме извика да седна в скута й като някое бебе. Вместо това тя се премести с усмивка малко настрана на стола си. Сега вече видях ясно, че не е момиче, а дама.
— И двете не сме много големи — рече тя. — Един стол ще стигне за двете, защото е правен за по-едри хора.
От този момент я обикнах така силно, че често ме измъчваше вина — отец Колумба винаги казваше, че трябва да обичам баща си и майка си повече от всеки друг.
И тъй, седях до Вивиан по време на цялото сватбено пиршество. Тогава научих, че тя е осиновила Моргоуз — разбрах, че майка им починала при раждането й. Вивиан кърмила Моргоуз като свое дете. Това ми се стори вълнуващо, защото на времето бях много ядосана, когато Игрейн отказа да даде брат ми на дойка и го кърмеше сама. Утър твърдеше, че това не е подобаващо за кралица и тук бях съгласна с него; мразех гледката, която представляваше Гуидиън на гърдите на Игрейн. Сигурно просто съм ревнувала, но не съм можела да го призная дори пред себе си.
— Значи вашата майка — твоята и на Игрейн — е била кралица, така ли? — попитах Вивиан — тя бе облечена също тъй богато, както майка ми и останалите кралици от Севера.
— Не, Моргана, тя не беше кралица, а Велика жрица, Господарка на Езерото; сега аз наследих нейното място като Повелителка на Авалон. Един ден и ти можеш да станеш жрица. Очевидно е, че в жилите ти тече кръвта на Древния народ, а може би имаш и Дарбата.
— Каква е тази Дарба?
Тя се намръщи.
— Игрейн не ти ли е казвала? Я ми кажи, Моргана, случвало ли ти се е да виждаш неща, които другите не виждат?
— Непрекъснато ми се случва — отвърнах аз и в същия момент ми стана ясно, че тази жена знае всичко за мен. — Само че отец Колумба твърди, че това било дело на Сатаната. А пък мама не ми дава да говоря за това, дори пред нея, защото това били неща, неподходящи за двора на един християнски крал и ако Утър узнаел, щял да ме прати в манастир. Никак не ми се ще да отида в манастир, да се обличам в черно и никога да не се смея.
Тогава Вивиан изтърси една дума, заради която преди време бавачката ми бе натрила устата с лютивия кухненски сапун, с който прислужниците миеха пода.
— Ето какво, Моргана. Майка ти е права, че не бива да говориш за тези неща пред отец Колумба…
— Ама нали Бог ще се разгневи, ако лъжа свещеник!
Вивиан отново каза онази дума.
— Слушай, мило дете. Ако излъжеш свещеник, той ще ти се разгневи и ще ти каже, че Бог ти се гневи. Но Великият творец на мирозданието има по-важни работи от това да се цупи на младите хора. Това си е въпрос на твоята собствена съвест. Вярвай ми, Моргана — не казвай никога пред отец Колумба нещо повече от абсолютно необходимото, но вярвай винаги в това, което ти подсказва ясновидската ти дарба. Тези видения ти ги праща самата Велика Богиня.
— Великата богиня и Дева Мария, Божията майка, едно и също ли са? Вивиан сбърчи чело.
— Всички богове са образи на единствения Бог и всички богини са всъщност една Богиня. Великата майка няма да ти се разсърди, ако я наречеш с името Дева Мария, защото тя е била добра и човеколюбива. Виж, мила, това не са разговори за празнична маса. Но мога да ти се закълна, че докато съм жива, ти никога няма да отидеш в манастир, независимо от това какво ще каже Утър по този въпрос. Сега, когато съм убедена, че имаш Дарбата, ще направя всичко, което по силите ми, за да те взема при себе си, на Авалон. Искаш ли това да си остане тайна — само между теб и мен, Моргана? Обещаваш ли ми?
— Обещавам — отвърнах аз, а тя се наведе и ме целуна по бузата.
— Виж, арфистите започнаха да свирят за танц. Нали Моргоуз е прекрасна в тази синя рокля?
9
Един пролетен ден, през седмата година от царуването на Утър Пендрагон в столицата му Керлиън19, Вивиан, велика жрица на Авалон и Повелителка на езерото, излезе на смрачаване, за да хвърли един поглед в своето магическо огледало.
19
Керлиън — сега предградие на град Нюпорт в Уелс; стар укрепен римски град от I век сл.н.е., бил е столица на Уелските принцове до норманското нашествие през 1066 г. (бел.прев.)