— Сърдиш ли ми се, Вивиан?
Вивиан я потупа по рамото.
— Гневя се единствено на съдбата, което, разбира се, е глупаво. Преоблечи се и хапни, Игрейн. Този път на детето му се размина.
В стаята й бяха запалили огън. Пред огнището, на столче, седеше някакво дребно момиче, облечено толкова просто, че Вивиан помисли за момент, че е някоя от прислужничките. Отблизо видя обаче, че простичката дреха е ушита от скъп плат, а главата на момичето бе покрита с най-фин бродиран лен. Тогава разпозна дъщерята на Игрейн.
— Моргана — каза Вивиан и я целуна. Детето сега беше високо почти колкото нея самата. — Все те мисля за дете, а ти си станала вече жена…
— Чух, че си пристигнала, лельо, и дойдох да ти кажа добре дошла. Казаха ми, че веднага си отишла при постелята на брат ми. Как е той, господарке?
— Зле е натъртен, но му трябва само почивка и ще се възстанови напълно — отвърна Вивиан. — Щом стане от леглото, трябва да убедим по някакъв начин Игрейн и Утър да не допускат лекарите с техните глупави церове до него; ако се опитат да го накарат да повърне, състоянието му ще се влоши. Майка ти само плаче и се вайка. Ти можеш ли да ми обясниш как се случи това? Няма ли тук някой, който да е в състояние да опази едно дете?
Моргана закърши малките си пръстчета.
— Не знам точно как е станало. Брат ми е смело момче и все иска да язди коне, които са прекалено бързи и силни за него. Утър е наредил изрично той да язди само ако има със себе си коняр. Онзи ден понито му окуця и той настоя да язди друг кон. Как се е добрал до жребеца на Утър, никой не знае. Всички коняри отлично знаят, че му е забранено да припарва до Тъндър22 и всички се кълнат, че не са го видели как е отишъл при него. Утър се закле, че ще обеси коняря, който е допуснал детето да яхне Тъндър, но ако има такъв, той според мен отдавна е прекосил реката и е изчезнал. Разказаха ми как Гуидиън се бил вкопчил здраво в гривата на Тъндър и яздел съвсем спокойно, докато изведнъж една разгонена кобила не се появила на пътя на жребеца. Не можем да открием и кой е пуснал кобилата. Разбира се, жребецът се впуснал в галоп подир кобилата и в същия миг брат ми полетял от гърба му!
Личицето й, дребно, мургаво и грозновато, се сбърчи.
— Наистина ли ще оживее?
— Наистина.
— Съобщил ли е някой на Утър? Мама и отецът казаха, че не му е мястото до леглото на детето…
— Сигурно Игрейн се е погрижила за това.
— Сигурно. — Вивиан забеляза с изненада циничната усмивка на Моргана. Моргана не обичаше Утър и се дразнеше от любовта, която майка й изпитва към него. Въпреки това беше достатъчно съвестна, за да се заинтересува осведомен ли е Утър, че синът му ще живее. Не, тя в никакъв случай не беше обикновено момиче.
— На колко години си сега, Моргана? Времето минава бързо, а аз старея и почвам да забравям.
— По Еньовден ще навърша единадесет.
„Достатъчно голяма е, за да започне обучение за жрица“, помисли си Вивиан. Все още не беше свалила изцапаните пътни дрехи.
— Моргана, ще кажеш ли на прислужничките да ми донесат вода за миене и една жена, за да ми помогне да се облека подходящо за случая, щом ще се представям на краля и кралицата.
— Вече пратих за вода; тя е тук, в котела на огъня — отвърна Моргана и допълни малко свенливо:
— За мен ще е чест аз да ти помагам при обличането, господарке.
— Щом искаш — Вивиан остави Моргана да й помогне да свали връхните дрехи и да измие прахоляка от пътуването. Бяха качили багажа й в стаята и тя избра от него една зелена рокля; Моргана заопипва възхитено плата.
— Каква хубава зелена боя. Нашите жени не могат да направят такова зелено. От какво го получавате?
— От най-обикновена сърпица.
— Мислех, че от нея се получава само синя боя.
— Зеленото се извлича по друг начин — растението се вари и после боята се фиксира. Щом се интересуваш от растения, по-късно ще си поговорим и за боите, които се извличат от тях. Сега се налага да говорим за друго. Я ми кажи, брат ти често ли върши подобни лудории?
— Всъщност не. Той е здраво и жизнено дете, но обикновено е доста послушен — отвърна Моргана. — Помня, на времето някой му се подигра, че язди бебешко пони. Той отвърна, че ако ще става воин, първото, на което трябва да се научи, е да се подчинява на заповеди, и че баща му изрично му е забранил да язди кон, който не би могъл да удържи. Затова не мога да разбера как му е хрумнало да яхне Тъндър. Пък и дори в този случай нямаше да пострада, ако не беше онази кобила…
Вивиан кимна.
— Много ми се ще да узная кой я е отвързал, и защо.