Моргана се усмихна против волята си — не можа да не си представи смехотворната картина.
— Богинята се шегува и в тържествени мигове — каза тя. — Едно от многото й имена е Свинята-майка, а ние всички сме нейните малки.
— Ах, Моргана, хубави бяха тези отминали времена — поде Уриенс и лицето му помръкна. — Сега хората искат от кралете да бъдат достолепни. Да, онези дни отминаха завинаги.
„Дали наистина е така?“ Но на глас Моргана не каза нищо. Хрумна й, че ако Уриенс бе по-млад, би могъл да окаже съпротива на приливната вълна на християнството, заляла страната. Ако Вивиан се бе постарала повече да постави на престола крал, който по никакъв начин не е обвързан със законите на свещениците… Но кой би могъл да предположи, че Гуенхвифар ще стигне до такива крайности в своята набожност? И защо Мерлин не се възпротиви по никакъв начин?
След като сам Мерлин Британски и обитателите на Авалон не сториха нищо, за да се противопоставят на християнството, което задушаваше старата вяра и старите богове, защо трябваше Моргана да вини Уриенс, който беше стар човек и искаше за себе си само малко спокойствие? Нямаше причини да го прави свой враг. Ако той бе все така доволен от нея, щеше да му е все едно какво прави жена му… Макар че не й бе съвсем ясно какво е това, което да прави. Ясно бе едно — дните на нейното покорство свършиха.
После Моргана каза:
— Иска ми се да те бях познавала тогава — и му позволи да я целуне по челото.
„Ако се бях омъжила за него, когато е бил млад, Северен Уелс можеше така и да не стане християнски. Но и сега не е късно. Има хора, които не са забравили, че кралят носи на китките си татуираните змии на Авалон, макар и избледнели. А сегашната му съпруга е била жрица при Повелителката на езерото“.
„Ако бях живяла тук през всичките тези години, хубава работа бих свършила, вместо да стоя вечно в сянката на Гуенхвифар в двора на Артур“.
Моргана си каза, че Гуенхвифар имаше нужда тъкмо от съпруг като Уриенс, когото можеше да държи около себе си, а не от такъв като Артур, който водеше свой живот, където съпругата му нямаше място.
Да, имаше и време, когато самата Моргана бе имала власт над Артур — властта на жената, която си остава първа за мъжа, която за него е била въплъщение на Великата богиня. Но в своята глупост и заслепение тя допусна Артур да бъде оплетен от Гуенхвифар и свещениците. Сега, когато вече бе късно, Моргана започваше да разбира действителните намерения на Вивиан.
„Ние двамата бихме могли да управляваме тази земя; може би щяха да продължат да наричат Гуенхвифар Велика кралица, но тя би имала Артур само телом; с цялата си душа, сърце и разум той щеше да бъде мой… Каква глупачка съм била! Ние двамата щяхме да управляваме — в името на Авалон! А сега Артур е творение на свещениците. И въпреки това продължава да носи Великия свещен меч на друидите, а Мерлин Британски не му се противопоставя.
Аз съм длъжна да поема в ръцете си делото на Вивиан… Ах, Богиньо, забравила съм толкова много неща…“
Тук Моргана прекъсна разсъжденията си, стресната от собствената си смелост. Уриенс тъкмо бе спрял да говори и я гледаше въпросително. Тя каза припряно:
— Убедена съм, че си постъпил правилно, скъпи съпруже — и взе още малко от приятно ухаещия мехлем. Нямаше никаква представа какво бе одобрила, но тъй или иначе Уриенс се усмихна и продължи да разказва, а Моргана отново потъна в дълбок размисъл.
„Все още съм жрица. Странно как тъй изведнъж почувствах тази увереност, след толкова много години, сега, когато вече дори не сънувам Авалон“.
Замисли се върху това, което бе научила от Аколон. Илейн бе родила дъщеря — Моргана нямаше дъщеря, която би могла да посвети на Авалон, но щеше да си осинови момиченце, както на времето бе постъпила Вивиан. Помогна на Уриенс да се облече и слезе долу заедно с него. Сама му донесе току-що изпечен хляб, който избра в кухнята, и му наля от прясната пенлива бира. Нека той продължи да я счита за най-вярната сред поданиците му, за нежна, покорна съпруга. За нея това сега нямаше никаква стойност, но един ден би могло да от значение дали притежава абсолютното му доверие, та да може да върши всичко, което пожелае.
— Старите ми кости ме болят дори през лятото. Моргана, мисля да замина за Акве Сулис6, за да си правя бани с лековитата вода. Там има древно светилище на Сул — по римско време е имало изградена и голяма баня. По-голямата част от нея все още съществува. Вярно, големите басейни са задръстени, а саксонците са разрушили украсата и съборили статуята на Богинята от пиедестала, но изворът си е там и от него се вдига пара. Топлата вода си тече така, ден след ден, година след година, право от сърцето на земята. Удивителна гледка е този извор! Наоколо има топли езера и ако човек влезе в тях, водата отмива умората от костите му. Не съм ходил натам две-три години, но сега ще отида пак, още повече, че пътищата вече са спокойни.
6
Acquae sulis — днес гр. Бат, графство Ейвън, Англия — известен балнеолечебен център. Първите минерални бани на това място са изградени още от римските колонисти. Съгласно легендата Бат е основан през 863 г. пр.Хр. от Бладуд — син на Худибрас и баща на крал Лир. (бел.прев.)