Очите на Макита заблестяха.
— Веднага повикайте Сато-сан! — развълнувано потърка длани той. — Ще започнем с банкови гаранции на неговата компания. Ще го издигнем и по някое време ще го приберем у дома.
Истински гений е този Нанги-сан! Магьосник! До една година окупационните власти ще напуснат страната, след което МИТИ ще има пълна свобода на действие, ще може бързо да изтласка Япония в челните редици на международната търговия.
— А контролът? — попита Нанги. — Трябва да бъдем абсолютно сигурни, че новите кейрецу няма да поемат по пътя на някогашните дзайбацу! Трябва да ги обвържем, да ги превърнем в неразделна част от самото министерство.
— Точно така ще постъпим, Нанги-сан — усмихна се Макита. — Защото МИТИ определя икономическата политика, защото ние сме тези, които могат да бракуват нещо тук, да съхранят нещо там; ние сме хората, овластени да отпускат значителни суми за застраховки срещу провалени сделки, да контролират изцяло дейността на търговските фирми. Защото без търговски фирми цялото кейрецу става безполезно. Няма банка, която да не се подчини на тази логика! Дори и министър-председателят ще съзре изгодата от новото кейрецу, тъй като то представлява отличен начин да се насочват наличните капитали във вярна посока. — Двамата приличаха на деца, които се радват на новата: си играчка. — Дългосрочните перспективи са отлични. Тъй като компаниите, влизащи в състава на новото кейрецу, са изцяло финансирани от банката, те могат спокойно да бъдат насочени към завладяване на пазарите чрез създаване на висококачествена продукция, без притежателите на акции да ги притискат с искане за бързи печалби.
Макита скочи на крака и извика:
— Това заслужава да бъде отпразнувано, млади приятелю! Утре трябва да се свържете със Сато-сан, а довечера отиваме в „карюкай“35. Една нощ сред подобна обстановка ще ни се отрази добре. Хайде, тръгваме за Фуяжо — „Замъкът, който не познава нощта“! Там сакето се лее до зори, а ние ще лежим на неземно меки постели и ще вдъхваме аромата на райското удоволствие!
Ято чучулиги властваше по окичените с гирлянди клони на величествения клен, издигащ се в ъгъла на градината. Именно той беше привлякъл Нанги и Сато към този дом близо до парка Уено. Хладният октомврийски ветрец прогони влажните облаци към хоризонта, небето се изчисти, въздухът стана кристален.
Облечен в топло подплатено кимоно, Нанги гледаше как чучулигите се вдигат от клена и се пръскат като фина пяна пред кораб, порещ океанските вълни. После изчезнаха като окупационните власти, погълнати от изумрудената небесна шир, филигранна и прозрачна като китайски порцелан.
Макар да беше краят на 1952 година и Япония отново беше свободна, прочистена от всякакви итеки страна, в сърцето на Нанги нямаше радост. Той коленичи до отворената фузума, сключи ръце в скута си и отправи невиждащ поглед към прекрасната: градина. Тя никога нямаше да бъде напълно съвършена просто защото изкуството Зен проповядваше вечен стремеж на човека към съвършенството.
Зад гърба му долитаха тихите гласове на Макита, Сато и новата му съпруга Марико — нежна, приличаща на кукла жена с открито сърце, на която Нанги откровено се възхищаваше. Тя се появи в живота на Сато съвсем навреме и запълни огромна празнина в него — Нанги си даваше ясна сметка за това.
На практика обаче именно той, Нанги, преживя най-трудно смъртта на оба-чама. Макита я познаваше съвсем повърхностно и това беше напълно естествено. Но Сато, за когото старицата бе и майка, и баща, преживя раздялата изключително трудно. Цяла седмица след погребението не излезе от стаята си, приличаше на тежко болен човек.
От смъртта на оба-чама вече измина цял месец, но празнотата в сърцето на Нанги беше все така огромна. Защото за него тя беше много повече от майка, беше негов изповедник, а дори и сенсей, ако обстоятелствата го налагаха. Заедно се радваха на успехите му, заедно преживяваха и разочарованията. Тя му даваше мъдри съвети през най-тежките години, тя съхраняваше достатъчно сила да го подтиква напред дори когато нещата изглеждаха безнадеждни.
Беше стара, древна дори… Нанги съзнаваше, че всеки човек рано или късно се превръща в прахта, от която е произлязъл, но въпреки това страдаше без ясните мъдри очи на оба-чама, без тъничкото й цвъртящо гласче.
35
„Светът на цветята и върбите“ — в преносен смисъл става дума за токийския квартал Йошивара, известен с увеселителните си заведения. — Б.пр.