— Кажи ми кое е първото, което оценяваме в боя? — попита го Кусуноки.
— Противникът — веднага отвърна Цуцуму. — Размяната на възгледи и намерения ни помага да видим къде сме и как да действаме по-нататък.
— Разбира се — кимна Кусуноки с такова изражение, сякаш за пръв път чуваше подобна идея и умът му започва току-що да я преценява. — Значи мислим за победата.
— Не — възрази ученикът. — Мислим как да не бъдем победени.
Студените черни очи на сенсея се заковаха върху лицето му. Очи, сякаш изтръгнати от главата на ястреб.
— Добре — промълви най-сетне той. — Много добре!
Отпивайки бавно от чая, Цуцуму се запита докъде ще доведе всичко това. Думи. Сенсеят му задаваше въпроси, отговорите на които не бяха трудни за добрия ученик. Бъди внимателен, предупреди се мислено той, спомнил си мигновеното стопяване на акумулираната за атака енергия преди малко. Бъди нащрек!
— Значи между поражението и края на живота съществува знак на равенство…
— Всеки двубой е двубой на живот и смърт — кимна ученикът. — Така пише Сун Цу. Невинаги трябва да се бием.
По лицето на Кусуноки се появи широка усмивка:
— Но Сун Цу пише и още нещо: „Да победиш противника без бой означава да проявиш върховно умение.“ Следователно най-важното нещо е да атакуваш стратегията на противника!
— Моля за извинение, сенсей, но имам чувството, че е този пример Сун Цу е имал предвид едни по-широки и по-общи бойни действия.
— Нима не говорим именно за такива действия? — тихо и спокойно попита Кусуноки.
Цуцуму усети как сърцето му прескочи един такт и успя да запази спокойствие с цената на върховни усилия.
— За война? Простете ме, сенсей, но не ви разбирам…
Лицето на Цуцуму се намръщи от усилен размисъл. Сун Цу беше писал още, че майсторите на военната стратегия могат да бъдат непобедими, но въпреки това да не бъдат в състояние да разкрият уязвимите точки на своя противник.
— Войната е многолика, може да се замаскира под най-различни форми… Не е ли така?
— Така е, сенсей — отвърна Цуцуму и усети пулса си в гърлото.
— Можем да попитаме каква война може да се води тук… — Ръката на сенсея описа широк полукръг по посока на свежите и сякаш потънали във вечен покой зелени склонове зад прозореца. — Тук, в Мошино, където се усеща пулсът на хилядолетната японска история… Тук, между вишните и кедровите гори, човек неволно възприема войната като безнадеждно остарял начин на човешкото общуване.
Огромните му черни очи се впиха в лицето на Цуцуму и ученикът почувства как мускулите на бедрото му започнаха да потръпват.
— Въпреки това войната връхлетя и върху тази непристъпна крепост на природата. От което следва, че трябва да се справим с нея.
Душата на Цуцуму се сви от ужас. Това съвсем не беше обикновена покана за чаша чай със сенсея, да си побъбрят за земни дела и ежедневните упражнения.
— Тук, в Мошино, има предател — каза Кусуноки.
— Какво?
— Да, така е — тъжно поклати глава Кусуноки. — Ти си първият, на когото споменавам за това. Отдавна те наблюдавам по време на упражненията, зная че си бърз и умен. Затова реших, че ще работиш по този въпрос заедно с мен. Ще шпионираш останалите. Започваме веднага. Кажи ми забелязал ли си нещо необичайно — нещо, което би ни помогнало да открием предателя?
Цуцуму напрегнато размишляваше. Даваше си ясна сметка за изключително благоприятното стечение на обстоятелствата и беше твърдо решен да се възползва от този факт. Огромен товар се смъкна от раменете му. Сега трябва само да затвърди положението си.
— Мисля, че си спомням нещичко… — започна той. — Да, да… — Късно нощем тук са забелязвали жената… — В гласа му прозвуча открито презрение.
— С какво се е занимавала? — Не беше нужно да споменават името й, тъй като в школата имаше една-единствена жена, приета по личното благоволение на сенсея. Макар да мълчаха, останалите ученици не одобряваха тази постъпка и той много добре го усещаше.
— Кой може да каже, сенсей? — сви рамене Цуцуму. — Положително не се е упражнявала…
— Ясно — промълви Кусуноки и потъна в размисъл.
Цуцуму реши, че желязото се кове, докато е горещо, и продължи:
— Напоследък всички говорят за нея… Най-различни неща.
— Не я харесват.
— Така е, сенсей — кимна Цуцуму. — Повечето от учениците считат, че в подобна школа няма място за нея… Мислят, че това противоречи на традициите, че подобно обучение не бива да е достъпно за жени… — Сведе глава, сякаш му беше трудно да продължи: — Простете сенсей, но се говори дори, че нейното присъствие тук е причина да напуснете своя висок пост в риуто „Гьоку“. Говори се, че сте поискали от съвета на йонините1 да гласува за приемането й във вашето риу, не сте получили достатъчно подкрепа и сте напуснали… — Рязко вдигна глава и добави: — Единствено заради нея!