Облечен в тези одежди, Никълъс, започна да се качва по безупречно излъсканите стъпала. В главата му прозвуча познатото потракване на дървени бокени. Изведнъж изпита чувството, че лятото на предишната година се е завърнало и двамата с Лю Кроукър отново са в онази нюйоркска зала за бойни изкуства. Там Кроукър за пръв път видя светкавичните похвати, които се използват при кенджуцу.
Никълъс се сприятеляваше трудно, главно защото в източната си форма идеята за истинско приятелство доста се различава от онова, което е възприето на Запад. За него, както и за повечето хора от Изтока, приятелството означаваше преди всичко дълг и дълбоко уважение към честта на другия — две железни правила, за които европейците рядко имаха реална представа. Попаднал в орбитата на Никълъс, Лю Кроукър успя да ги проумее и усвои, вследствие на което се превърна в негов истински приятел.
Двамата решиха да отидат на риболов по крайбрежието на Монтаук веднага след като Кроукър се завърне от Кий Уест, закъдето замина да получи последните и решаващи улики, свързани с убийството на Анжела Дидион. Това вече не може да стане. Кроукър е мъртъв и Никълъс изпитваше почти физическа болка от липсата му.
Знаеше добре, че съзнанието му трябва да е спокойно и чисто за това, което го очакваше в горния край на стълбището, но въпреки усилията си не можа да изхвърли от него спомена за своя приятел. Последната им среща се характеризираше с един трогателен момент, възможен единствено между японци.
Седяха в „Микита“, известния японски ресторант в центъра на града. Обувките си бяха оставили на прага на покритото с татами помещение. Представляваха странна гледка — тежките и груби американски боти на Кроукър редом с леките като перце платненки на Никълъс. Бяха коленичили един срещу друг, помежду им изпускаше пара каничка чай, пръстените чашки бяха пълни с горещо саке. Всеки момент щяха да им поднесат „суши“5, следвано от „тонкацу“6.
— Кога тръгваш? — попита Никълъс.
— Ще взема самолета в полунощ — отвърна с крива усмивка Кроукър. — Билетите за него са най-евтини.
И двамата знаеха обаче, че причината е друга — Кроукър просто искаше да пристигне в Кий Уест под прикритието на тъмнината.
Приглушеният шум на препълнения ресторант продължаваше да ги обвива с плътната си пелена, но и двамата не му обръщаха внимание. Бяха се превърнали в остров на тишината, всемогъща и ненарушима.
После Кроукър рязко вдигна глава:
— Ник…
Пристигнаха подносите с храната и той млъкна, докато отново останаха сами.
— Не е кой знае какво, но… в една банкова касета съм сложил малко акции и облигации… — В ръката му се появи кафяво пластмасово пликче, в което имаше малко ключе. Хлъзна го по ниската масичка, после хвана пръчиците за хранене — блестящи и бели като оголени кости. Обърна суровата риба в чинията си и промърмори: — Искам да имаш грижата за тях, в случай че… В случай че нещо неочаквано стане с мен там…
Никълъс мълчаливо кимна и прибра ключето, душата му се стопли от оказаното доверие. После започнаха да се хранят и всичко изглеждаше както преди. Когато чиниите бяха опразнени и си поръчаха още саке, Никълъс се облегна назад и каза:
— Искам да ми обещаеш нещо, Лю… Зная отношението ти към Томкин, но трябва да те предупредя, че…
— Отношението ми няма да се промени, Ник — прекъсна го Кроукър. — Този човек е гадна акула, която помита всичко изпречило се на пътя й. Имам намерение да сложа край на това положение и нищо не може да ме спре?
— Исках само да те предупредя, че тази твоя… да я наречем страст, може да те подведе. Там не трябва да бързаш… Огледай се, направи спокойна преценка на ситуацията…
— Май ме учиш как да си върша работата, а?
— Не се засягай. Това, което искам да ти кажа, е, че животът рядко е черно-бял, в него винаги преобладават сивкавите нюанси… Томкин едва ли е злодеят, за когото го вземаш… Възможно е да се окаже, че наистина няма нищо общо с убийството на Анжела Дидион.
— Наистина ли мислиш така?
— Няма значение какво мисля аз!
Едва сега Никълъс си даде сметка, че е имало значение. Защото още тогава е бил замесен в събитията. След внезапната смърт на Кроукър там, в Кий Уест, той взе решение да промени живота си в именно по тази причина се намира тук, в Япония. Съдба.
— Сбогом, Ник — усмихна му се Кроукър под разноцветните реклами на тротоара. После понечи да му подаде ръка, поколеба се за миг и леко се поклони. Никълъс му отвърна със същото, след което и двамата избухнаха в смях, сякаш за да отхвърлят и забравят заплахата, която се спотайваше в нощния мрак.