Някаква суматоха пред, вратата на кабинета го накара да замлъкне. В коридора се разнесоха разтревожени викове, после над тях се извиси остър женски глас, натежал от истерия.
В следващия миг вратата, отхвръкна, и в кабинета с препъване се втурна госпожица Йошида, Безупречната й прическа беше развалена, кичури коса закриваха очите, лицето й беше бяло като вар.
Приведе се припряно над ухото на Сато, а Нанги — все още под впечатление от това, което беше казал Никълъс, не й обърна внимание. Това трая само секунда, после лицето, му бавно започна да се налива с кръв. Но госпожица Йошида продължаваше да докладва на ухото на Сато и Нанги забеляза как лицето му побледнява и преглътна гневното си избухване. Очите му не се откъсваха, от лицето на госпожица Йошида, която приключи с доклада и разсеяно, без да вижда никого от мъжете около масата, започна да се оглежда.
След миг на напрегнато мълчание Сато се обърна към Ишии и тихо каза:
— Моля, информирайте Котен, че имаме нужда от него.
Ишии стана и излезе, а Сато се приведе към ухото на Нанги. Тялото на възрастния мъж се вцепени, после изведнъж отскочи встрани, сякаш от устните на Сато беше излетял електрически заряд.
— Моля да ни извините, господа — обърна се към гостите той. — Налага се да прекъснем преговорите незабавно. На излизане можете да се отбиете при госпожица Йошида, която ще определи, деня и часа на следващото ни заседание.
Ръката на Сато леко докосна ръкава му:
— Нанги-сан, бих искал да поканя Линеър-сан да ни придружи… Ако, разбира се, не възразявате…
— Какво… — Само желязното самообладание помогна на Нанги да преглътне това, което беше на върха на езика му, да спази изискванията, на столетния етикет. Искаше му се да извика, че това не е работа за един презрян гайжин, че запознаването му с въпрос, който представлява дълбока тайна, за всички членове на компанията, е нещо изключително опасно. Но той беше възпитан никога да не спори с член на семейството си, независимо, дали това семейство е поставено на кръвна или делова основа, особено пък пред външни хора. И тъй, въпреки горчивото чувство на протест, той стисна зъби и късо кимна с глава.
— Линеър-сан, моля… — извърна се към него Сато. — Случи се ужасна трагедия, а аз зная за вашите способности… — Вдигна ръка да предотврати протестите на Никълъс и продължи: — Не е нужно да отричате, само ще ви помоля да обещаете, че всичко, което видите и чуете, ще бъде запазено в пълна тайна.
Никълъс съзна, че му се оказва особена чест и понечи да кимне, но тук се намеси Томкин:
— Никой от представителите на моята компания няма право да дава подобни обещания! — сърдито извика той. — Това може да доведе до действия във вреда на „Томкин Индъстриз“! Няма да ви обещае нищо подобно, и толкоз!
— Ще го сторя — поклати глава Никълъс. — Сато-сан, имате думата ми. Нищо от това, което ще ми разкриете, няма да стане достояние на външни хора.
— Включително и полицията, нали?
— Какво е това, дявол да го вземе? — изрева Томкин. — В какво се опитвате да го забъркате? Хайде, Ник, да се махаме!
Никълъс не мръдна от мястото си. Очите му бяха вперени в очите на Сато, гласът му прозвуча тихо, но достатъчно отчетливо в настъпилата тишина:
— Искате прекалено много.
Успяла да се овладее, госпожица Йошида беше се изправила зад Сато и очите й мълчаливо прескачаха от него върху Никълъс и обратно. Дори Томкин усети, че става нещо важно и млъкна.
— Хай — кимна Сато. — Нека приемем, че просто ви моля за една услуга като добър партньор. Разбирате, че става въпрос за по-интимни неща…
— Хай — отвърна на поклона Никълъс. — Обещанието ми остава в сила и то се отнася за всички.
— Мен това не ме засяга! — започна отново Томкин. — Ник, след като мислиш, че…
Никълъс бавно се извърна към него и Томкин замръзна от силата, която излъчваха черните му блестящи очи. Тялото му потръпна и бавно се върна в креслото.
Никълъс отново се обърна към Сато и добави:
— Това важи и за Томкин-сан.
— Много добре — поклони се Сато, после стана на крака. — Моля да ме последвате.
При асансьора ги чакаха Ишии и един огромен японец. Беше облечен в „монцуки“ и „хакама“8, синкавочерната му коса беше сплетена в стил „ичомаге“, право на който имаха единствено „йокозуна“, най-големите майстори на борбата сумо. Сато го представи с името Котен. Нямаше никакво съмнение, че този гигант е специален бодигард.
Никълъс ги спря в коридора пред сауната. Макар парата да беше прекъсната, Сато предложи да си свалят саката. Госпожица Йошида внимателно ги поемаше, сгъваше ги и ги поставяше на рамото си. Тя самата остана навън, очите й неспокойно проблясваха. Наоколо беше пусто.