Отпиха от чашките. Нанги забеляза сълзи в очите на Готаро и си помисли, че се дължат на невежеството или на християнската му религия. Думите на капитан Ногучи, на практика един начин на сбогуване, бяха заимствани от известното писмо на Сун Мачиен още от 98 година преди новата ера, останало завинаги в историята на Китай.
Ногучи остави чашата и добави:
— На вас се падна честта първи да изпитате в бойни условия това унищожително оръжие. Вие сте пионерите на „Шимпу Токубецу Кьогекитай“ — новосъздадената ескадрила за особени поръчения, която ще носи името „Божествени криле“. Това е вашият шанс да постигнете безсмъртието на легендарния майор Ода, използвал по забележителен начин способа „божествени криле“, чрез който още през 1274 и 1281 година са били разбити монголските орди, нахлули в древния Нипон.
Като пилоти в императорския военноморски флот Нанги и Готаро добре знаеха историята на Ода. Този смел пилот беше насочил своя малък изтребител Ка-43 директно в тялото на един огромен американски бомбардировач Б-17 и по този начин беше спасил от гибел цял японски конвой. В момента на своя подвиг е бил сержант, но посмъртно получава чин майор.
— Майор Сато, вие ще поведете първия „Ока“ към пламъка на възмездието — продължи Ногучи. — А вие, майор Нанги, ще пилотирате машината-майка. — Очите му се плъзнаха по листовете хартия върху писалището: — Разузнаването е засякло два неприятелски кораба — крайцер и есминец, които са взели курс към Марианските острови и несъмнено са авангард на голяма група бойни съдове. Вашата цел ще бъде есминецът… — Нова кратка справка с радиограмите: — В момента и двата кораба се намират на около триста и петдесет мили от остров Гуам. От моята кабина ще се качите направо на палубата, всичко необходимо за полета е готово. Ще излетите в пет и тридесет, аз лично ще дам разрешението от контролната кула.
След тези думи се изправи и кратко кимна с глава. Инструктажът беше приключен.
Настъпващото утро беше хладно, от североизток подухваше лек ветрец. Стегнати в пилотските си комбинезони, Нанги и Готаро крачеха по широката и пуста палуба за излитане. Пред очите им бавно се очертаваха контурите на свързаните в едно летателни апарати, странни като обезобразената фигура на прокажен.
— Аз имам повече летателни часове от теб — промълви Нанги. — Би трябвало на мен да възложат мисията с „Ока“.
— Останаха ни твърде малко пилоти с твоя опит, Танцан — усмихна се Готаро. — Повечето от нас в момента са неопитни новаци без почти никаква подготовка. Не е разумно да се изпитва тази летяща бомба от човек, който може да предаде познанията си на другите… — Сви рамене: — Наистина, каква ще е ползата за тези след него, след като нищо не знаят и няма откъде да го научат? Не, приятелю, изборът им е правилен!
Рязко се спря, едрата му фигура препречи пътя на студения вятър, който хапеше лицето на Нанги. Ръката му се спусна в джоба на комбинезона и извади оттам малко квадратно пакетче, толкова бяло, сякаш светеше със собствена светлина в утринния здрач.
— Вземи, това „хачимаки“9 е за теб. — Превърза я около шлема на Нанги и добави: — Така наистина приличаш на „шимпу“, знаеш ли?
Нанги поклати глава.
— Напоследък в Токио използват един термин, предназначен за откачените шофьори на такси — засмя се Готаро. — „Камикадзе“. Бих те нарекъл така още в каютата на Ногучи, но неговите уши не са свикнали на подобни приказки! Освен това и моментът беше прекалено тържествен…
— За теб също, Готаро-сан — внимателно го погледна Нанги. — Особено след като знаеш какъв ще бъде краят на твоята мисия.
— Аз притежавам вяра, приятел — отвърна едрият мъж. — Служа на родината и нищо друго не ме интересува.
— Те са луди да вярват, че тази „Ока“ ще уплаши американците! Доколкото ги познавам, само ще ни се изсмеят. Просто защото не притежават концепцията на „сепуку“ — доброволната смърт на войника и благородника…
— Толкова по-зле за тях — отвърна Готаро. — И. без това водим война с чужд по манталитет противник. Не мога и не искам да мисля за това, което ще ни се случи след пойната… Ще изпълня дълга си, а всичко останало оставям в божиите ръце.
9
Бяла лента от плат, изписана с йероглифи, която самураите са превързвали около главата си преди боя. Традицията е възобновена през Втората световна война. — Б.пр.