Първата й работа след пристигането беше да се затвори в банята. Там отметна кимоното и съблече бельото си. После внимателно загърна голото си тяло с кимоното, затегна „оби“11 и се зае да проверява грима по лицето си. Добави малко червило и сенки и остана доволна.
Просторната спалня се намираше в „омоя“12, далеч от стаята с шестте татамита, в която Сато беше приемал даровете й. Онези жени никога не бяха стъпвали в тази част на къщата, те бяха просто гости.
На малък подиум близо до широкото, покрито с футони легло имаше статуя на Анкоку Дожи. Лицето му беше намръщено, краката — свити в класическата седяща поза. Писарят на ада беше опрял четчицата си върху покрита с пергамент плочка, готов да отбележи греховете на всеки нещастник, изправен пред страшния съд.
Този Анкоку беше изваян от камфорово дърво още през XIII век и Акико го мразеше. Очите му сякаш постоянно я следяха; тя имаше чувството, че знае всичко за плановете й по отношение на стопанина на този дом. Възнамеряваше да го премести веднага след като встъпи в правата си на съпруга, да го бутне в някое от помещенията, в които влизаше рядко.
Сато я покани на своя футон. Изпиха по чашка горещо саке и той й подхвърли няколко шеги. Макар едва да ги беше чула, тя се заливаше от смях.
Не можеше да определи дали е ужасена или просто отвратена от предстоящото проникване на заклетия враг в тялото й. Наложи й се да използва цялото си чудотворно умение, за да потисне черната вълна, заплашваща да погълне съзнанието й. Не искаше да си припомня думите на Сун Сиунг, но просто нямаше друг избор.
Сато я докосна, и тя подскочи. Очите й рязко се разтвориха, тялото й се оказа плътно притиснато до неговото — сякаш този физически акт можеше да прекрати вибрациите в главата й.
— Ти си празен съд, който аз ще напълня — беше й казал Сун Сиунг. — Дойде при мен по собствена воля, нито за миг не забравяй това през дните, седмиците и месеците, които ще последват. Дълго ще останеш тук и понякога сигурно ще имаш желание да си идеш… Отсега ти казвам, че това ще бъде невъзможно. Затова си помисли добре — ако не си сигурна, че ще издържиш трудностите, болката и тежката подготовка, веднага си иди. Сега е времето, после ще бъде късно. Ясно ли се изразих?
— Да — беше кимнала тя, ужас обля сърцето й, свито като камък от поемането на този тежък обет.
А той наистина беше тежък, помисли си сега тя. Страхотно тежък!
Коприненото кимоно се хлъзна от рамото й с тих шепот, подчинявайки се на опитните му пръсти. Притисната до него в пустата къща — прислугата беше настанена в най-луксозния хотел на града в чест на събитието — тя усети мъжката му сила така, както лисицата подушва партньора си. Страст, нищо повече. Един кратък миг, откраднат от необятността на времето…
Това, което всеки момент щеше да започне, приличаше на любов толкова, колкото сливането на двойка микроорганизми. Тя не можеше да покаже истинските си чувства към този мъж, преди да настъпи часът на разплатата. Доловили миризмата на тялото му, ноздрите й рязко се разшириха.
Кимоното се смъкна и от другото й рамо, ръцете й неволно се кръстосаха над гърдите, заприлича на засрамена от набъбналите си гърди ученичка.
Сато се наведе и докосна с устни шията й. Акико заключи дълбоко в душата си това, което наистина й беше скъпо, след това се подчини на неизбежното.
Усети ръцете му на раменете си, с усилие на волята се отърси от вцепенението и разтвори кимоното му. Отдолу проблесна червената му мъжественост, втвърдена и потръпваща от нетърпение.
Беше гол далеч преди тя да го последва, плътта му пареше под пръстите й. Нямаше абсолютно никакво окосмяване, кожата му беше гладка и бяла. Тя долепи буза до корема му, в ухото й отекна равномерният му пулс, заприлича й на далечен прибой. За нея той не означаваше нищо — сякаш беше долепила ухо до стеблото на дърво.
Той я повдигна и я сложи да легне, после се настани до нея. Краката й бяха притиснати един в друг, неговите — широко разтворени. Органът му пулсираше със свой собствен ритъм, като някакво второ сърце. Наедрял и втвърден като камък, той бавно започна да си проправя път между бедрата й. Като змия.
Протегна ръка и докосна слабините му, той изпъшка от удоволствие, органът му откликна самостоятелно с рязко потръпване. Пръстите й се плъзнаха към основата му.
12
Централна част в японската къща, до която имат достъп единствено членовете на семейството. — Б.пр.