Все повече нарастваше увереността му, че именно „Тенчи“ е онзи лост, който ще накара интригантстващите генерали от армията и офицерите от КГБ да обединят своите усилия.
За това е необходимо да се стигне до точката на кипене, той самият трябва да се превърне в мост между вечно враждуващите КГБ и ГРУ20. Цели шест години обработваше един млад полковник от ГРУ — скоро умният и амбициозен Евгений Мироненко също ще бъде в състояние да обединява воюващите групировки. Само чрез обединяването на тези два могъщи юмрука извън стените на Кремъл Проторов би могъл да бъде сигурен в успеха на замисления преврат. Без него е загубен. А без Проторов е загубена и Русия. Но целта вече е близо, трябва му само още един елемент на властта и всички ще бъдат в ръцете му! И този елемент е „Тенчи“.
Телефонът за вътрешна връзка върху бюрото му зажужа като разгневено насекомо и го откъсна от мислите му. Протегна дългия си пръст към бутона:
— Да?
— Обектът е готов.
— Добре, доведете го. — Ръката му продължи движението си и изключи жълтеникавата настолна лампа. Кабинетът потъна в мрак. Тук нямаше прозорци, достъпът беше възможен единствено през бронираната врата, дебела около четирийсет сантиметра.
Проторов се облегна назад и потисна желанието си да запали цигара, нервно потреперващите му пръсти се сключиха на корема. Оттатък се разнесе лек: шум, после дебелата врата тихо въздъхна с пневматичните си ключалки. На прага се появиха трима мъже.
За миг ярката светлина от коридора се плъзна по черната гумена настилка на пода, после всичко потъна в мрак.
И без да вижда, Проторов знаеше кои са тези хора — младият лейтенант, докторът и обектът. Вече трети ден Проторов обработваше този обект с помощта на доктора, който беше експерт в областта на неврофармакологията. Упорит се оказа този американец, много упорит! Не успяха да го пречупят. Честно казано, Проторов очакваше подобен изход и беше сигурен, че американецът скоро ще напусне този свят.
Изпита нещо като леко съжаление към този човек, когато до слуха му достигна неразбираемото мънкане, предизвикано от огромните дози серум в кръвта му. Не това е начинът, по който трябва да си отиде един съвременен воин, пленен от противника. С помощта на медикаментите беше променен биологическият часовник в организма му, дните и нощите за него се сменяха с все по-нарастваща скорост, накрая седмиците се превърнаха в часове и тялото му бе извадено, от баланс. Според широко разпространените теории това тяло ще свърши необходимото и ще разруши поставените от волята бариери, отвътре, чрез жестока травма…
Проторов не вярваше в тези теории. Добре знаеше, че днес съществуват много начини, с помощта на които един агент никога няма да отвори уста против волята си — хипноза, електронна имплантация. С тяхна помощ той би могъл да се самоунищожи, ако възникне крайна необходимост от това.
В ушите му продължаваха да отекват животинските звуци, душата му се изпълни с тъга. Никой от тях не заслужаваше подобен край. Далеч по-добре би било, ако можеха да загинат в безпощаден ръкопашен бой, кипящи от примитивна сила и енергия, решени на всяка цена да съхранят живота си.
Проторов потъна в спомени. В съзнанието му бавно изплува онзи далечен миг, в който за пръв път усети студа. „Да усетиш студа“ според възприетата в КГБ терминология означаваше да извършиш убийство по служебна необходимост. Споменът от този акт остана завинаги запечатан в паметта на Проторов. Тогава беше млад лейтенант, току-що завършил школата на КГБ край Севастопол, самоуверен и кипящ от желание за работа. Все още не знаеше, че тази работа рано или късно поставя всекиго на мястото му.
Получи назначение в Сибир. Там се провеждаха серия дълбоко секретни експерименти, чиято крайна цел беше промяна на времето, спиране на ураганните северни ветрове и пренасочването им в друго направление. В работните групи обаче действаше американски агент.
Във Верхоянск, най-студената точка на планетата, той успя да идентифицира агента, принуди го да изскочи от леговището си и започна да го преследва по скованата от вечен лед тундра. Бяха двама луди, абсолютно луди мъже, обгърнати от самотата и студа.
Във Верхоянск студът е пълновластен господар. Човекът е нищо, една незначителна точица сред безкрайната снежна пустош. Сняг, вечен сняг. Заслепяващ, вкочаняващ, проникващ до костите. Самата смърт.
Проторов обаче си спомняше само задачата, първата и естествено най-важната в живота му. Поне така си мислеше тогава. Не я разбираше, но не се и опитваше да го стори. Просто се зае да преследва врага, студът нямаше никакво значение, дори беше добре дошъл.
20
Главно разузнавателно управление — военното разузнаване, подчинено на Министерството на отбраната, за разлика от политическото разузнаване, което е съставна част от КГБ. — Б.ред.