— Как, по дяволите, реши да станеш певица? Когато те намерих и буквално те измъкнах от дъното, беше пианистка, или поне такава искаше да станеш. И само ме изчака да си обърна гърба и веднага пропя.
— Стана случайно, по дяволите.
— Разказвай.
— Бях във филхармонията.
— Да. И аз съм бил там.
— Отидох на концерт. Свиреха недовършената симфония на Шуберт. И след това си вървях през парка към колата и си тананиках. А пред мен вървеше…
— Кой?
— Тревизо.
— О, да, неаполитанският Стоковски11.
— Имах много причини да не поздравя достопочтения сеньор, защото свирих веднъж пред него и той изобщо не ме оцени. Затова забавих крачка, за да го оставя да се отдалечи. Но той се спря, обърна се, погледна ме, дойде при мен и каза: „Какво беше това пеене?“ И трябваше да му обясня, че не се гордея с гласа си в момента. Някога пеех пред Ханън песните, които той композираше, но той все ми се подиграваше, защото пеех с пълни гърди и звучах като мъж. Наричаше ме „баритона от Глендейл“. Такъв си беше Чарли, но не исках и Тревизо да ми се присмива. Затова му казах, че не му влиза в работата какво си пея, а той ме хвана за ръката и заяви, че даже много му влиза в работата. Извади визитка и писалка от джоба си, отиде под уличната лампа и ми написа адреса си. Подаде ми картичката и каза да отида там на другия ден в четири часа, защото било важно. В онази вечер дълго мислих по въпроса. Когато ми подаде визитката, разбрах, че няма спомен да ме е виждал преди, затова очевидно не се шегуваше. Но дали исках да отворя тази врата отново или не?
— Каква врата?
Монти беше озадачен, но Милдред знаеше за коя става въпрос още преди Веда да обясни:
— На музиката. Бях я пробола с нож в сърцето, бях я заключила и изхвърлила ключа, а Тревизо ме викаше при него на следващия ден в четири часа. И знаете ли защо отидох?
Веда беше напълно сериозна. Изгледа и двамата, за да се увери, че правилно я разбират.
— Защото някога ми беше казал истината. Мразех го, защото затвори пианото над пръстите ми, без да изрече и дума, но това беше неговият начин да ми каже самата истина. Затова реших, че и сега ми казва истината. И отидох. Работи с мен цяла седмица, за да ме научи да пея като жена и тогава стана както трябва. И аз чух това, което беше чул и той онази вечер в парка. После започна да ми обяснява колко е важно да се занимавам с музика. Че имам глас, но трябва да овладея музиката. И ми каза разни имена на хора, които могат да ме обучават по теория, четене на ноти, пиано и какво ли още не.
— Нима?
— Да. Така вече бях отмъстена за онзи ден, в който затвори пианото върху ръцете ми. Попитах го дали иска да му покажа как чета ноти и той ми подаде Inflamatus от Стабат Матер на Росини. Пълна лудост. Минах през него като горещ нож през масло и той се развълнува. После го попитах дали не иска да му аранжирам нещо, казах му и за Чарли и му припомних, че съм идвала при него и преди. Не би изглеждал по-глупаво дори да беше намерил злато в Долината на смъртта. Зарина ме с инструменти — малки дървени чукчета, с които ме удряше по кокалчетата на ръцете, шублер, с който ми мереше ноздрите, и разни джаджи с лампички, които ми пъхаше в гърлото. Дори… — Веда направи едно особено мушкащо движение малко над диафрагмата си. — Да! Ако щете вярвайте, дори заби пръсти в „млекоцентралата“. Не знаех нито какво да направя, нито какво да кажа.
Веда можеше да прави много смешни физиономии, когато поиска. Монти се засмя. Милдред също избухна, без да иска.
— Но се оказа, че не се интересува от любов. А от плътта. Каза, че тя обогатявала тона.
— Какво!?
Монти извиси глас и след малко тримата вече се превиваха от смях, смееха се на „млекоцентралата“ на Веда, както се бяха смели на гърдите на госпожа Бидерхоф в първата им вечер заедно преди много години.
Когато Милдред си легна, коремът я болеше от смях, а сърцето й преливаше от щастие. После си спомни, че Веда я беше целунала, когато влезе в къщата, а тя още не го бе направила. Отиде на пръсти до стаята, в която се надяваше да се настани за постоянно дъщеря й, коленичи до леглото, както толкова пъти го бе правила в Глендейл, прегърна силно прекрасното същество и го целуна страстно по устата. Не й се тръгваше. Искаше да остане и да духа в пижамата на Веда, както когато беше дете. А когато се прибра в спалнята, не можеше да понесе присъствието на Монти. Искаше да е сама, да се смее на воля и да мисли за Веда.
11
Прочут американски диригент от полско-ирландски произход, роден във Великобритания. — Б.ред.