— Хареса ли ти изненадата, която ти подготвих?
— Каква изненада?
— Не си ли я видяла?
— Нищо не съм видяла.
— Хей, връщай се в кухнята тогава, докато те повикам, и повярвай ми, скоро ще видиш нещо изключително.
Озадачена, тя се върна в кухнята и се изненада дори още повече, когато видя Уоли да влиза. Той намери пайовете, взе два и ги отнесе в ресторанта, след това се върна за още два, и за още два. После го видя да ги нарежда във витрината и да си играе с нещо на стената. И изведнъж витрината светна, а Милдред извика и затича нататък. Уоли сияеше.
— Е, харесва ли ти?
— Уоли, прекрасно е!
— Направих го за теб, докато… през последните няколко дни. Идвах тук тайно през нощта. — И той гордо посочи малките, почти невидими огледалца, завинтени в кленовото дърво, които насочваха светлината надолу, към пайовете; крушките не бяха по-големи от пръста й; жичките бяха умело изведени назад, за да могат полиците свободно да се дърпат напред. — Знаеш ли колко струва това?
— Нямам представа.
— Ами да видим. Огледалата са по седем цента парчето, общо са шест, което прави четиридесет и два цента. Крушките са по пет цента, от украса за коледна елха са, можеш ли да повярваш? Трийсет цента за тях, значи дотук — седемдесет и два цента. Жиците са десет цента. Фасонките, болтчетата и щепселът са може би общо долар. Всичко е, да речем, към два долара. Какво ще кажеш?
— Не мога да повярвам.
— Отне ми може би час. Но би трябвало да продава пайовете.
— Получаваш безплатна вечеря.
— О, нямам нищо против това.
— Безплатна вечеря и допълнително.
Но часовникът вървеше неумолимо напред и тя се захвана за работа веднага щом Уоли си тръгна, но вече много по-ведра, защото усещаше, че всички се опитват да й помагат. Зеленчуците вече бяха нарязани. Прибра ги в отделни чинии и сложи вода да ври на печката. Приготви тесто за гофрети и сложи до него черпак, който загребваше точно една доза. Разточи кора за бисквитите8. Пристигна и сладоледът: шоколадов, ягодов и ванилов. Накара Панчо да постави трите контейнера на един плот, за да са лесни за достигане, и показа на Арлин как да загребва от тях, като й припомни, че отговаря както за десертите, така й за ордьоврите. Приготви салата и се зае с кафето.
В пет и трийсет отиде до тоалетната, за да се преоблече. Беше мислила доста какви дрехи да си сложи. Спря се на бяло, но не банално бяло като униформа на медицинска сестра, което всички напоследък носеха. Отиде до универсалния магазин „Бълокс“ и си купи рокли от плътна коприна една идея по-тъмни от бели, почти кремави, и подхождащи им бонета. Винаги се беше отнасяла суетно към краката си, затова поръча роклите й да се скъсят малко. Щом си сложи и престилката, която щеше да носи в кухнята и да сваля, когато отива да поздрави клиентите, заприлича на готвачка от музикална комедия.
Само че не започна да пее, а събра Панчо, Лети и Арлин за последни наставления, като най-голямо внимание обърна на Арлин.
— Не очаквам много хора, защото това е първата ни вечер и все още не съм си създала клиентела. Но ако стане напрегнато, запомни: взимай поръчките, трябва да знам дали искат зеленчуци или гофрети, преди да започна да готвя, така че не ме дръж в неведение.
— И за двете ли да ти казвам?
— Само за гофретите.
— А бисквитите?
— Ще ги държа извадени през цялото време и ще си ги взимаш сама. Сама си взимаш хляба и бисквитите, но ги слагай в различни панери и не забравяй, че бисквитите трябва да се покриват със салфетка, за да са топли. По три бисквити на човек, ако искат повече — давай им, без да се стискаш и без да ги броиш. Взимай ги бързо и взимай достатъчно.
Арлин огледа заведението с опитно око и преброи масите. Имаше осем двойки покрай стените и две четворки в средата. Милдред проследи погледа й и продължи:
— Ще се справиш, стига да вземеш навреме поръчките. Има достатъчно място, ще използваш поднос, а това ще помогне. Ако имаш нужда, ще пращам Лети да ти помага и…
— Не може ли да го прави от самото начало? За да свикнем да работим заедно и да не се блъскаме и да си стъпваме по пръстите?
— Добре.
Лети кимна и се усмихна срамежливо. Вече беше облякла керемидената униформа, която доста й отиваше, и очевидно искаше да участва в представлението. Милдред се върна в кухнята, включи фурната и започна да нагрява гофретника. Ползваше уред на газ, вместо обичайния електрически, „защото така се правят добрите стари кръгли гофрети, които хората наистина обичат“. Отиде до електрическото табло и светна лампите. Последното реле включи неоновия надпис и когато той грейна, тя излезе навън да го погледа. Ето го, красив както винаги, хвърлящ синкави отблясъци върху дърветата. Въздъхна дълбоко и влезе. Най-накрая ресторантът беше отворен, най-накрая имаше свой собствен бизнес.