– Това ли се случва между нас? Любовна история.
– Не знам, но очевидно ни е много добре заедно.
– Къде ще спи тя тази вечер?
– Ще ѝ намерим стая някъде. Например у Хенрик. Но няма да спи в леглото ми.
Сесилия се замисли за миг.
– Не съм сигурна, че мога така. Вас двамата това положение сигурно ви устройва, но аз не знам… никога не съм… – тя поклати глава. – Ще си тръгвам. Имам нужда да помисля малко.
– Сесилия, не за първи път ме питаш и аз ти разказах за отношенията си с Ерика. Съществуването ѝ не би трябвало да бъде изненада за теб.
– Вярно е. Но докато се намираше на достатъчно голямо разстояние оттук в Стокхолм, можех да игнорирам мисълта за нея.
Сесилия си облече сакото.
– Ситуацията е направо смехотворна – усмихна се тя. – Ела на вечеря вкъщи довечера. Вземи и Ерика. Мисля, че ще ми хареса.
ЕРИКА ВЕЧЕ БЕ РАЗРЕШИЛА проблема със спането. Предните пъти, когато бе идвала в Хедебю, за да се среща с Хенрик Вангер, бе оставала да нощува в една от стаите му за гости и сега директно го попита дали отново може да се настани в нея. Хенрик не бе успял да скрие радостта си и я бе убедил, че винаги е добре дошла.
След като всички формалности бяха уредени, Микаел и Ерика се отправиха на разходка, минаха по моста и седнаха на терасата в кафенето на Сузане точно преди да затвори.
– Доста съм разочарована – рече Ерика. – Дойдох дотук, за да те поздравя за излизането от затвора, а те намирам в леглото с местната feme fatale[90].
– Извинявай.
– И така от колко време ти и мис Big Tits[91]… – Ерика завъртя пръст.
– Общо взето, откакто Хенрик стана акционер.
– Аха!
– Аха, какво?
– Нищо, просто ми е любопитно.
– Сесилия е добра жена. Харесвам я.
– Не те критикувам. Просто съм разочарована. Сладките са на една ръка разстояние, а аз трябва да пазя диета. Как беше в затвора?
– Като приятна почивка. Как се развиват нещата с вестника?
– По-добре. Все още се мъчим на ръба, но за първи път от една година насам броят на рекламите нарасна. Все още не можем да достигнем нивото отпреди година, но все пак започнахме постепенно да се изкачваме нагоре. Заслугата е на Хенрик. Странното обаче е, че броят на абонатите се увеличи.
– Той обикновено варира нагоре-надолу през определени периоди.
– Да, с по около стотина. Но през последните три месеца се сдобихме с три хиляди нови абонати. Ръстът бе относително стабилен, с по около двеста и петдесет на седмица. В началото мислех, че това е случайно, но хората продължават да се абонират. Това е най-голямото еднократно увеличение на тиража, което някога сме имали. То е по-важно от приходите от реклама. Освен това и всичките ни стари читатели подновиха абонамента си.
– Защо? – попита Микаел.
– Не знам. Никой от нас не може да разбере. Не сме правили рекламна кампания. Кристер отдели една седмица, за да направи проучване какви хора се абонират за вестника. Първо, това са съвсем нови читатели. Второ – седемдесет процента са жени. Обикновено е обратното – седемдесет процента от абонатите са мъже. Трето, повечето са вискоквалифицирани специалисти от средната класа – лекари, чиновници, началници на по-ниски нива, които живеят в предградията.
– Бунтът на средната класа срещу едрия бизнес?
– Не знам. Но ако тази тенденция се запази, това ще доведе до значителна промяна в аудиторията. Преди две седмици имахме събрание и взехме решение да започнем да публикуваме нов тип материали във вестника; искам да има повече статии, засягащи синдикални въпроси, най-вече свързани с ТСО[92], и други текстове с подобна насоченост. А освен това и повече разследващи репортажи, например по въпросите на жените.
– Само внимавай да не промениш вестника твърде много – рече Микаел. – След като имаме нови абонати, това означава, че на тях вероятно им харесва какво публикуваме в момента.
СЕСИЛИЯ ВАНГЕР бе поканила дори Хенрик Вангер на вечерята, вероятно за да намали риска от неприятни теми на разговор. Нагости ги с яхния от дивечово месо и червено вино. През по-голямата част от вечерта Ерика и Хенрик дискутираха развитието на „Милениум“ и новите абонати, но разговорът постепенно пое в друга посока. Изведнъж Ерика се обърна към Микаел и го попита как върви работата му.
– Възнамерявам да съм готов с черновата на фамилната хроника след около месец и да я дам на Хенрик.
– Тази хроника ще бъде в духа на семейство Адамс[93] – усмихна се Сесилия.
– Тази обаче има и историческо значение – рече Микаел.