Сесилия хвърли поглед на Хенрик Вангер.
– Микаел, Хенрик всъщност не се интересува от фамилната хроника. Той иска да разрешиш загадката с изчезването на Хариет.
Микаел не каза нищо. От момента, в който започнаха да се срещат, той бе говорил съвсем открито със Сесилия за Хариет. Тя вече се беше досетила, че това бе истинската му задача, макар и той да не ѝ го бе споменавал открито. За сметка на това обаче той не бе казал на Хенрик, че са обсъждали въпроса. Хенрик сбърчи леко гъстите си вежди. Ерика мълчеше.
– Ама моля ти се – обърна се Сесилия към Хенрик. – Не съм чак толкова глупава. Не знам точно какво сте се договаряли с Микаел, но престоят му тук, в Хедебю, е свързан с Хариет. Нали?
Хенрик кимна и хвърли поглед на Микаел.
– Казах ти, че е умна.
След това се обърна към Ерика.
– Предполагам, Микаел ти е обяснил с какво се занимава тук?
Тя кимна.
– Предполагам също така, че го смяташ за пълно безумие. Не, няма нужда да отговаряш. Много добре знам, че всичко това е пълна лудост. Но трябва да разбера истината.
– Нямам мнение по въпроса – отвърна Ерика дипломатично.
– Естествено, че имаш.
Той се обърна към Микаел.
– Скоро ще измине половин година, откакто те назначих на работа. Попадна ли на нещо, което сме пропуснали?
Микаел избегна погледа на Хенрик. Веднага се сети за странното чувство, което го бе обзело през онази нощ, докато разглеждаше фотоалбума. То не му даваше покой и на следващия ден, но не беше намерил време да седне и отново да разтвори албума. Не бе сигурен дали си въобразява, но му се струваше, че беше попаднал на нещо. В ума му се бе зародила някаква много важна мисъл, която обаче все още не бе изкристализирала. Накрая той погледна Хенрик Вангер и поклати глава.
– Нищичко.
Старецът внезапно се загледа внимателно в него със зорки очи. Той не коментира отговора на Микаел, а накрая кимна.
– Не знам за вас, младежи, но на мен ми е време да се прибирам. Благодаря за вечерята, Сесилия. Лека нощ, Ерика. Обади ми се утре, преди да си тръгнеш.
КОГАТО ХЕНРИК ВАНГЕР затвори външната врата, в стаята настъпи тишина. Сесилия бе тази, която я наруши.
– Микаел, какво означаваше това?
– Че Хенрик Вангер усеща реакциите на хората с чувствителността на сеизмограф. Вчера вечерта, когато ти дойде у дома, аз разглеждах фотоалбума.
– Да, и?
– Видях нещо. Не зная какво и къде. Но през ума ми пробягна бегла мисъл, която обаче не успях да уловя.
– Каква?
– Не знам, това е всичко. После дойде ти и аз… хмм… си намерих по-забавни неща, за които да мисля.
Сесилия се изчерви. Тя избегна погледа на Ерика и отиде в кухнята под предлог, че ще свари кафе.
БЕ СЛЪНЧЕВ И ТОПЪЛ майски ден. Доста се бе раззеленило и Микаел се хвана да си тананика „И ето че настъпи цветният сезон“[94].
Ерика прекара нощта в стаята за гости на Хенрик. След вечеря Микаел бе попитал Сесилия дали иска компания. Тя му бе отговорила, че има доста работа по конференциите за оценителната система, че е уморена и мисли да си ляга. Ерика целуна Микаел по бузата и напусна остров Хедебю в понеделник рано сутринта.
Когато Микаел влезе в затвора в средата на март, земята все още бе покрита с дебел слой сняг. Сега обаче брезите се бяха разлистили, а тревата около къщата му бе буйна и гъста. За първи път му се удаваше възможност да разгледа целия остров Хедебю. Към осем часа отиде до дома на Ана от другата страна на улицата и я помоли за термос. Поговори набързо с Хенрик, който току-що бе станал от сън, и получи картата на острова, която сам бе направил. Искаше да разгледа по-обстойно къщата на Готфрид, която се споменаваше индиректно на няколко пъти в разследването, защото Хариет бе прекарала известно време там. Хенрик му обясни, че къщата е собственост на Мартин Вангер, но почти не била използвана през годините. Най-много някой роднина да я наемел от време на време.
Микаел успя да хване Мартин Вангер точно преди той да тръгне на работа към Хедестад. Обясни му защо го търси и го помоли за ключа. Мартин го наблюдаваше с весела усмивка.
– Предполагам, че семейната хроника е стигнала до главата за Хариет.
– Просто искам да огледам наоколо…
Мартин Вангер го помоли да изчака и веднага се върна с ключа.
– Нямаш нищо против, нали?
– Що се отнася до мен, можеш дори да се нанесеш там, ако искаш. Като се изключи фактът, че се намира от другата страна на острова, тя е доста по-приветливо място от къщата, в която живееш в момента.
Микаел свари кафе и си направи няколко сандвича. Преди да тръгне, напълни една бутилка с вода, прибра храната, която бе приготвил за из път, в раницата си и я метна през рамо. Пое по една тясна пообрасла пътека, която криволичеше край брега от северната страна на острова. Къщата на Готфрид се намираше на малко възвишение на около два километра от селото, така че той успя да измине разстоянието само за половин час спокойно ходене.