Къщата на Готфрид бе значително по-скромна от очакваното. Значи това бе мястото, където бащата на Хариет и Мартин се бе оттеглил, след като бракът му с Изабел бе започнал да куца в края на петдесетте години. Тук бе живял и запивал. А малко по-надолу, край кея, се бе удавил пиян. Къщата вероятно беше приятно място за пребиваване през лятото, но с падането на температурите към нулата вътре сигурно бе кучешки студ. От разказа на Хенрик ставаше ясно, че Готфрид бе продължил да ходи на работа в концерна „Вангер“, с изключение на периодите, в които се отдавал на пиянство, до 1964 година. Фактът, че той беше живял в къщата при тези условия почти постоянно, но въпреки това бе успявал да се яви на работното си място избръснат, чист и облечен със сако и вратовръзка, говореха за известна дисциплинираност.
Хариет Вангер също бе пребивавала в къщата толкова често, че това бе едно от първите места, на които я бяха потърсили след изчезването ѝ. Хенрик му беше разказал, че Хариет се отбивала тук доста често през последната година от живота си. Вероятно за да остане на спокойствие през почивните дни и ваканциите. Лятото, преди да изчезне, живяла в къщата три месеца, макар и да ходела до селото всеки ден. Именно тук ѝ бе гостувала в продължение на шест седмици приятелката ѝ Анита Вангер, сестрата на Сесилия Вангер.
Какво бе правила на това усамотено място? Списанията „Мит Ливс Новел“ и „Романс“ и няколкото книги от серията „Кити“ представляваха ясен знак. Може бе скицникът също бе неин. Тук обаче бе открил и Библията ѝ.
Може би бе искала да е по-близо до мъртвия си баща – да се отдаде на скръбта си? Дали обяснението беше толкова просто? Или пък се криеше в страстта ѝ към религията? Къщата беше гола и аскетична, да не би да се бе преструвала, че живее в манастир?
МИКАЕЛ ТРЪГНА ПО ПЛАЖА в посока югоизток, но множеството цепнатини в скалите и избуялата хвойна правеха терена почти непроходим. Той се върна до къщата и продължи още малко надолу по пътя към Хедебю. Според картата тук трябваше да има пътека, която водеше през гората до така наречената Крепост. Тя бе така обрасла, че му отне двайсет минути да я открие. „Крепостта“ се състоеше от изоставените съоръжения, които бреговата охрана бе издигнала тук по време на Втората световна война. Бетонни бункери с окопи, разположени около командния център. Всичко бе обрасло с храсталаци.
Микаел продължи надолу по пътеката и се озова до една къща-лодка, оставена на поляна до водата. До нея откри останките на лодка „Першон“. После отново се върна до Крепостта и пое по друга пътека, която го отведе до ограда – бе стигнал до задния двор на чифлика „Йостергорд“.
Той продължи напред по криволичещата през гората пътека, която донякъде вървеше успоредно с полето до „Йостергорд“. Пътеката беше труднопроходима. Освен това бе пресечена на няколко места от блатиста почва, която той бе принуден да заобикаля. Накрая стигна до блато и плевня. Доколкото можеше да види, пътеката свършваше тук. Микаел обаче се намираше само на стотина метра от пътя за „Йостергорд“.
От другата страна се издигаше възвишението Сьодербергет. Микаел пое нагоре по стръмния склон, чиито последни метри трябваше да преодолее буквално с катерене. Сьодербергет свършваше при една почти отвесна скала над водата. Микаел пое по билото му към Хедебю. Спря се в покрайнините на селото, за да се наслади на изгледа към старото рибарско пристанище, църквата и собствения си дом. Седна на един камък и си наля последната глътка поизстинало кафе.
Той нямаше ни най-малка идея какво търси в Хедебю, но изгледът му харесваше.
СЕСИЛИЯ ВАНГЕР СТРАНЕШЕ ОТ НЕГО и Микаел не искаше да ѝ досажда. След като измина една седмица обаче, той отиде до тях и почука на вратата. Тя го пусна и сложи кафе.
– Сигурно мислиш, че съм съвсем побъркана, една петдесет и шест годишна уважавана учителка, която се държи като тийнейджър.
– Сесилия, ти си възрастен човек и имаш право да правиш каквото си поискаш.
– Знам. Точно затова реших, че е най-добре да не се виждаме повече. Не мога така…
– Не ми дължиш обяснение. Но се надявам, че ще останем приятели.
– С удоволствие. Но не мога да имам връзка с теб. Никога не съм била особено добра в тези неща. Мисля, че искам да остана на спокойствие известно време.
ГЛАВА 16 Неделя, 1 юни – вторник, 10 юни
СЛЕД ШЕСТ МЕСЕЦА безплодно търсене случаят „Хариет Вангер“ получи неочакван обрат, когато Микаел успя да открие три съвсем нови парченца от пъзела само за няколко дни през първата седмица на юни. Две от тях намери съвсем сам, а за третото получи малко помощ.