Микаел поклати глава.
– Дирх, през последните дни изрових повече материал по случая на Хариет, отколкото всички разследващи полицаи са успели да съберат за изминалите трийсет и пет години. Проблемът сега е, че с Хенрик така и не обсъдихме пред кого да се отчитам в негово отсъствие.
– Можеш да разказваш на мен.
– Окей. Имам още неща за казване. Разполагаш ли с малко време?
Микаел представи откритията си колкото се може по-подробно. Показа на адвоката серията снимки на Хариет от улица „Йернвегсгатан“ и изложи теорията си. След това му обясни как собствената му дъщеря бе разгадала мистерията на телефонните номера. Накрая представи информацията за бруталното убийство на Ребека Якобсон през 1949 година.
Премълча единствено за лицето на Сесилия Вангер на прозореца в стаята на Хариет. Все още искаше да говори с нея, преди да я постави в положението на заподозряна.
Дирх Фроде сбърчи чело.
– Твърдиш, че убийството на Ребека е свързано с изчезването на Хариет?
– Не знам. Изглежда невероятно. Но фактът, че Хариет бе отбелязала инициалите Р.Я. в бележника си заедно с препратка към закона за изгаряне на кладата, остава. Ребека Якобсон е изгорена. Връзката със семейство Вангер е очевидна – тя е работила за концерна „Вангер“.
– Как си го обясняваш?
– Все още не мога. Но искам да продължа. От днес нататък ще те смятам за представител на Хенрик. Ти трябва да вземаш решенията от негово име.
– Може би трябва да информираме полицията.
– Не. Или поне не без разрешението на Хенрик. Давността на убийството на Ребека е изтекла преди много време и разследването е прекратено. Те няма да предприемат ново разследване по случай на убийство отпреди четирийсет и пет години.
– Разбирам. Какво смяташ да правиш?
Микаел се изправи и обиколи кухнята.
– На първо време искам да се опитам да намеря снимката. Ако успеем да открием какво е видяла Хариет… Мисля, че там се крие ключът към загадката. Ще ми трябва кола, за да мога да отида до Нуршо и да проследя следата докрай. И накрая искам да проверя цитатите от Библията. Вече свързахме един от тях с ужасно убийство. Остават ни още четири. Но за да успея да се справя с това… ще ми трябва помощ.
– Какво по-точно?
– Помощник, който да прегледа архива от стари вестници и да открие Магда, Сара и останалите две имена. Ако съм прав, то Ребека не е единствената жертва.
– Тоест искаш да посветим още някого в…
– Работата изведнъж страшно много се увеличи. Ако бях полицай и работех върху актуално разследване, щях да мога да разпределя времето и ресурсите си и да възложа на други хора да търсят вместо мен. Имам нужда от професионалист, който умее да работи с архиви и на когото може да се разчита.
– Разбирам… Всъщност познавам такъв човек, и то доста способен. Именно тя събра информация за теб – изпусна се Фроде.
– КАКВО Е НАПРАВИЛА? – попита Микаел Блумквист остро.
Дирх Фроде внезапно осъзна, че бе казал нещо, което вероятно трябваше да пази в тайна. „Остарявам“, помисли си той.
– Мислех на глас. Няма нищо за казване – опита да се измъкне той.
– Поръчали сте на някого да ме разследва?
– В това няма нищо драматично, Микаел. Възнамерявахме да те назначим и проверихме що за човек си.
– Значи затова Хенрик Вангер знае всичко за мен. Колко задълбочено бе разследването?
– Доста.
– Ами проблемите на „Милениум“ – те бяха ли засегнати в него?
Дирх Фроде вдигна рамене.
– Те бяха актуални в този момент.
Микаел запали цигара. Петата за деня. Осъзна, че отново започва да привиква.
– Докладът писмен ли беше?
– Микаел, няма смисъл да се захващаш с това.
– Искам да го прочета – рече той.
– Моля те, в цялата работа няма нищо особено. Просто искахме да те проверим, преди да те назначим.
– Искам да прочета доклада – повтори Микаел.
– Само Хенрик може да ти позволи.
– Нима? Чуй какво ще ти кажа сега! Искам да получа доклада в рамките на един час. В противен случай веднага напускам и се качвам на вечерния влак за Стокхолм. Къде е докладът?
Дирх Фроде и Микаел се гледаха изпитателно в продължение на няколко секунди. След това адвокатът въздъхна и сведе очи.
– В кабинета ми вкъщи.
СЛУЧАЯТ ХАРИЕТ ВАНГЕР без съмнение бе най-странната история, с която Микаел Блумквист се бе захващал някога. Всъщност последната година – от мига, в който публикува историята за Ханс-Ерик Венерстрьом, приличаше на влакче на ужасите или най-вече на едно стремително спускане надолу. Очевидно това нямаше скоро да приключи.
Дирх Фроде го бе размотавал до крайност. Микаел получи доклада на Саландер едва в шест часа вечерта. Той съдържаше близо осемдесет страници плюс още сто страници копия от статии, дипломи и други детайли от живота на Микаел.