От друга страна, Армански го бе уверил, че няма по-добра от нея. А и изчерпателният ѝ доклад за него бе безспорно доказателство, че подхожда задълбочено. Странно момиче.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕДЕШЕ пред компютъра си и не можеше да проумее защо се бе държала така в присъствието на Микаел Блумквист. Никога досега през съзнателния си живот не бе позволила на някого да прекрачи прага на вратата ѝ без изрична покана, а малцината облагодетелствани можеха да се преброят на пръстите на едната ѝ ръка. Микаел беше нахлул безцеремонно в живота ѝ, а тя почти не се бе възпротивила.
Не стига това, ами и се бе поднасял с нея. Беше ѝ се подигравал.
Обикновено подобно поведение веднага би я накарало да застане нащрек. Но тя не бе усетила ни най-малка заплаха или враждебност от негова страна. Той имаше основание да ѝ вдигне скандал, дори да я предаде на полицията, след като се бе досетил, че е проникнала в компютъра му. Вместо това се бе отнесъл към нея закачливо.
Това беше най-деликатният момент от разговора им. Имаше чувството, че Микаел нарочно не бе повдигнал въпроса, а накрая тя не беше издържала и го бе попитала сама.
– Ти каза, че знаеш какво съм направила.
– Ти си хакер. Ровила си се в компютъра ми.
– Как разбра? – Лисбет бе напълно сигурна, че не е оставила никакви следи, а единственият начин да открият пробива бе някой изключително добър консултант по сигурността да сканира харддиска на компютъра му в момента на проникването ѝ.
– Допуснала си грешка.
Обясни ѝ, че бе поместила като цитат версията на текста, която съществуваше единствено в неговия компютър.
Лисбет Саландер дълго не продума. Накрая го погледна с безизразни очи.
– Как успя? – попита той.
– Тайна. Какво смяташ да правиш по този въпрос?
Микаел вдигна рамене.
– Какво мога да направя? Може би да си поговоря с теб за етика и морал и за това колко е опасно да се ровиш в личния живот на хората.
– Ти се занимаваш точно с това като журналист.
Той кимна.
– Да. Именно затова ние, журналистите, имаме комисия по етиката, която следи за спазването на морала. Когато пиша статия за някой гадняр от света на банкерите, не споменавам нищо за сексуалния му живот. Не разкривам, че някое лице, занимаващо се с чекови измами, е лесбийка или прави секс с кучето си и така нататък, макар и да е вярно. Дори гаднярите имат право на личен живот, а най-лесният начин да навредиш на някого е, като посегнеш на начина му на живот. Разбираш ли какво имам предвид?
– Да.
– Значи ти нарушаваш личното ми пространство. Няма нужда работодателят ми да знае с кого си лягам. Това е мой проблем.
По лицето на Лисбет Саландер се разля кисела усмивка.
– Значи смяташ, че не е трябвало да го споменавам.
– В моя случай това няма кой знае какво значение. Половината град знае за връзката ми с Ерика. Просто ти обяснявам как стоят нещата от принципна гледна точка.
– В такъв случай вероятно ще ти бъде забавно да чуеш, че аз също имам свои принципи и те функционират точно като комисията по етика, за която говориш. Наричам ги „Принципите на Саландер“. Искам да кажа, че един гадняр се проявява като гадняр във всички ситуации и че ако мога да му навредя, като изровя мръсотия за него, то това ще е напълно заслужено. Просто му го връщам.
– Ясно – усмихна се Микаел Блумквист. – Аз не разсъждавам много по-различно от теб, но…
– Работата е там, че когато работя над персонално проучване за някого, вземам под внимание и личното си отношение към въпросното лице. Не съм безпристрастна. Ако сметна, че човекът е добър, посмекчавам малко доклада си.
– Наистина ли?
– Да, както в твоя случай. Можех да напиша цяла книга за сексуалния ти живот. Можех да разкажа на Фроде, че Ерика Бергер в миналото си е прекарвала доста време в клуб „Екстрийм“ и е била последовател на БДСМ[112] през осемдесетте години. Това безспорно щеше да предизвика определени асоциации по отношение на сексусалния ви живот.
Микаел Блумквист погледна Лисбет Саландер в очите. Сетне се загледа през прозореца и се разсмя.
– Наистина си изключително старателна. Защо не го включи в доклада?
– С Ерика Бергер сте възрастни хора и явно се харесвате. Какво правите в леглото си е ваша работа. Включвайки тази информация, щях единствено да ви навредя или да предоставя на някого материал, с който да ви изнудва. Кой знае – аз не познавам Дирх Фроде, така че това би могло да достигне до Венерстрьом.