Микаел извади преносимия си компютър и ги въведе в историята, докато го чакаше да зареди. След това им показа поредицата от снимки, която разкриваше промяната в изражението на лицето на Хариет.
– Забелязах ви, докато разглеждах тези стари снимки. Вие стоите точно зад Хариет с апарат в ръка и изглежда снимате точно това, което тя наблюдава и което предизвиква тази реакция у нея. Знам, че вероятността е много малка, но ви потърсих, за да попитам дали сте запазили снимките от този ден.
Микаел бе подготвен, че Милдред ще го прекъсне и ще му обясни, че снимките отдавна са загубени, че така и не са проявили филма, или че ги е изхвърлила. Вместо това тя го погледна със светлосините си очи и му отговори с такъв тон, сякаш това бе най-естественото нещо на света, че тя, разбира се, пази всичките си ваканционни снимки.
След това отиде до другата стая и след няколко минути се върна с един кашон, в който бе прибрала няколко албума с голям брой снимки. Отне ѝ известно време да открие фотосите от въпросното пътуване. Бе направила три снимки в Хедестад. Една неясна – на главната улица. Една на първия ѝ съпруг. Третата бе на клоуните от парада.
Микаел се наведе нетърпеливо напред. Видя една фигура от другата страна на улицата. Снимката не му говореше абсолютно нищо.
ГЛАВА 20 Вторник, 1 юли – сряда, 2 юли
ПЪРВОТО НЕЩО, което Микаел направи, след като се прибра в Хедестад, бе да се отбие у Дирх Фроде и да се осведоми за състоянието на Хенрик Вангер. Научи, че старецът се бе чувствал значително по-добре през изминалата седмица. Бил все още слаб, но вече можел да седи изправен в леглото. Състоянието му вече не се смята за критично.
– Слава Богу – рече Микаел. – Осъзнах, че всъщност доста го харесвам.
Дирх Фроде кимна.
– Знам. И Хенрик те харесва. Как бе пътуването до Норланд?
– Успешно и незадоволително едновременно. Ще ти обясня по-късно. Сега трябва да ти задам един въпрос.
– Заповядай.
– Какво ще се случи с „Милениум“, ако Хенрик почине?
– Нищо. Мартин ще заеме мястото му в Управителния съвет.
– Съществува ли риск, макар и хипотетичен, Мартин да започне да създава проблеми на вестника, ако не преустановя разследването по случая на Хариет Вангер?
– Какво се е случило?
– Всъщност нищо.
Микаел му разказа за проведения с Мартин Вангер разговор на Мидсъмър.
– На връщане от Нуршо ми се обади Ерика и ми каза, че Мартин е говорил с нея и я е помолил да ми обясни настоятелно, че се нуждаят от мен в редакцията.
– Разбирам. Предполагам, че Сесилия е била при него. Не ми се вярва Мартин да започне да те изнудва. Това е под достойнството му. Освен това сега си спомних, че аз също съм член на Управителния съвет на малката дъщерна компания, която основахме, за да закупим акции на „Милениум“.
– Как ще постъпиш, ако възникне сложна ситуация?
– Договорите са, за да се спазват. Аз работя за Хенрик. С него сме приятели от четирийсет и пет години и обикновено реагираме еднакво при подобни ситуации. Всъщност, ако Хенрик почине, аз ще наследя акциите му в дъщерната компания, а не Мартин. Имаме железен договор, който ни задължава да подпомагаме „Милениум“ в продължение на четири години. Ако Мартин реши да създава неприятности, в което се съмнявам, би могъл да отклони една малка част от рекламодателите.
– На което се крепи оцеляването на „Милениум“.
– Да, но погледни го от друг ъгъл – да се занимаваш с подобно заяждане на дребно, изисква време. В момента Мартин се бори за оцеляването на предприятието си и работи по четиринайсет часа на ден. Няма време за нищо друго.
Микаел се позамисли за момент.
– Може ли да попитам – не знам дали ме засяга, но какво е най-общо състоянието на концерна?
Дрих Фроде стана сериозен.
– Имаме проблеми.
– Да, това е ясно дори за един съвсем обикновен икономически репортер като мен. Но колко сериозни са те?
– Но ще си остане между нас, нали?
– Да.
– През последните седмици изпуснахме две големи поръчки в областта на електрониката и сме на път да загубим руския пазар. През септември трябва да освободим хиляда и шестстотин служители от Йоребру и Тролхетан. Лош подарък за хора, които са работили в концерна години наред. С всяка следваща фабрика, която затваряме, доверието в концерна намалява.
– Мартин Вангер е притиснат.
– Той мъкне доста тежък товар по крехък лед.
МИКАЕЛ СЕ ПРИБРА ВКЪЩИ и се обади на Ерика. Тя не бе в редакцията и той разговаря с Кристер Малм.
– Ето как стоят нещата. Ерика ми позвъни вчера, когато се връщах от Нуршо. Мартин Вангер се е свързал с нея и е настоял, как да се изразя, да ми предложи да се върна в редакцията и да се нагърбя с по-голяма отговорност.